Природата – на прага на смъртта

Обширен доклад на ООН за състоянието на природата, предоставен на АФП, описва мрачна картина на хаоса, причинен от човечеството върху околната среда.

Документът от 1800 страници, който ще бъде финализиран след срещата на върха по въпросите на биологичното разнообразие в Париж тази седмица, описва планета, опустошена от прекомерно потребление и потъване в замърсяване, където стотици хиляди видове са пред риск да изчезнат.

Ето кратко описание на ключовите констатации на доклада, звучащи като обвинителна пледоария срещу най-разрушителните същества в историята: ние.

Замърсяване

Населението на Земята се е удвоило за 50 години. Ние не само живеем по-дълго от всякога, но също така консумираме повече. Днес хората извличат около 60 милиарда тона ресурси от природата всяка година – увеличението е от 80% само за няколко десетилетия.

От 1980 г. насам емисиите на парникови газове, генерирани от човека, са се удвоили, добавяйки поне 0,7 градуса към глобалните температури.

Всяка година в океаните и реките изхвърляме до 400 милиона тона тежки метали, токсични и други отпадъци.

Докладът, съставен от повече от 15 000 научни статии и публикации, изчислява, че 75% сушата, 40% от океаните и 50% от реките "търпят сериозни последици от деградацията" на човешката дейност.

Неравенство

Документът, първият по рода си за 15 години, рисува картина на преобладаващо неравенство, като по-богатите нации консумират значително повече на глава от населението, отколкото бедните, които се борят да запазят природните си ресурси.

Всъщност потреблението на материали на глава от населението е четири пъти по-високо от това на икономиките с ниски доходи.

В Европа и Северна Америка хората консумират няколко пъти повече от препоръчания прием на месо, захар и мазнини за оптимално здраве, докато 40% от хората по света нямат достъп дори до чиста питейна вода.

Пропастта на неравенство е огромна и разширяваща се: БВП на глава от населението вече е 50 пъти по-голям в богатите държави, отколкото в бедните.

Агробизнес заплаха

Според доклада индустриалният риболов унищожава нашите океани. Той е установил, че 70 000 промишлени риболовни кораба оперират в най-малко 55% от световното море.

Близо 3/4 от основните запаси от морска риба са изчерпани или експлоатирани до границата на устойчивостта, въпреки усилията на риболовната общност да въведе квоти и да намали прекомерния риболов.

На сушата ситуацията изглежда още по-мрачна.

В момента 1/3 от земята е прехвърлена на селското стопанство, а 75% от сладководните ресурси са предназначени за производството на храни. Като цяло най-малко 1/4 от всички емисии на парникови газове идват от обработването на земята, растителната продукция и торенето, като по-голямата част от тях са вследствие на производството на храни от животински произход.

Разширяването на агробизнеса също е довело до изчезването на огромни количества гори, абсорбиращи CO2: Земята е загубила 290 милиона хектара - около 6% - от горите си от 1990 г. насам.

Употребата на торове, която влошава способността на почвата да отглежда растения и да изсмуква парникови газове, се е повишила четири пъти за само 13 години в Азия и се е удвоила в световен мащаб за същия период.

Изчезване

Учените смятат, че на Земята има около осем милиона вида растения и животни, въпреки че досега само една част от тях са били идентифицирани.

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) "Червената книга" каталогизира около 100 000 вида, около 1/4 от които са класифицирани като застрашени от изчезване.

Докладът на IPBES (Междуправителствена научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги) обаче отива много по-далеч, като предвижда, че между 500 000 и един милион видове биха могли да изпаднат в забвение поради замърсяване и понижаване на условията на местообитание.

Нейните автори подчертават, че каквито и загуби да бъдат причинени на природата, те ще се върнат върху нас.

Повече от 2 милиарда души все още разчитат на дървесината като основен източник на енергия и около половината от всички лекарства идват от растения и животни.

Нещо повече, световните океани и гори абсорбират повече от половината от емисиите на парникови газове, които все още се покачват с всяка изминала година.

„При сегашните тенденции рискуваме драстично влошаване“, се казва в доклада.

"Основните нужди и лукс зависят от природата"./БГНЕС

Категории:

Тагове: