Проектът EastMed оказва натиск върху Турция в Средиземно море

Турция ще бъде основната тема в дневния ред на срещата на Съвета на ЕС в Брюксел в края на септември. Външните министри на ЕС вече обсъдиха в Берлин списък със санкции срещу Анкара, съобщи френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан в ефира на радиостанция France Inter, с което постави началото на нов кръг от антитурска истерия в региона, коментира Мехмед Канджъ за Анадолската агенция.

Ръководителят на френската дипломация изрази несъгласие с позицията на Анкара по Източното Средиземноморие и подкрепи позицията на Гърция, която се опитва да разшири морската зона край бреговете на Турция и по този начин да контролира морските енергийни ресурси.

Париж също е недоволен от забавянето при изграждането на газопровода в Източното Средиземноморие (EastMed), който трябва да се превърне в най-дългия подводен газопровод в света (1900 км). С негова помощ Израел ще може да доставя газ за Европа през южния коридор.

В същото време в края на 2015 г. ЕС даде на подводния газопровод EastMed статут на проект от общ интерес (PCI). Проектът, заедно с Европейската комисия и Израел, се популяризира от гръцката общност в Кипър и Египет.

Очакваше се EastMed да заработи през 2025-26 г., но споразумение между Турция и Либия за ограничаване на морска зона в Средиземно море отмени тези планове.

На фона на последните събития в Либия противоречията между Турция и „четворката“ противници на Турция (Франция, Египет, Гърция и гръцки Кипър) относно разработването на офшорни полета и въвеждането на тези ресурси на европейския пазар, надхвърлиха „енергийната конкуренция“. Кризата прие формата на военна конфронтация.

Дори забавянето на глобалния икономически растеж на фона на негативното въздействие на пандемията COVID-19 не помогна, което в крайна сметка доведе до намаляване на глобалното търсене на енергийни ресурси. На този фон изглежда, че проектът EastMed е трябвало да мине на заден план. Това обаче не се случи. Кризата в региона само се влоши.

Противниците на Анкара се прегрупираха като част от така наречения "Източносредиземноморски газов форум" (DAGF), който включва Италия, Палестина и Йордания. Интерес към участие в него проявяват също така Франция и САЩ.

Позицията на Париж и Вашингтон доведе до ескалация на кризата в региона, където противоречията принуждават страните все по-често да прибягват до военна сила.

За да укрепи отбраната на Гърция и да осигури предимство при евентуална въздушна конфронтация с Турция, Париж обяви скорошната доставка на самолети Rafale за Атина.

В същото време САЩ отмени 33-годишното ембарго на оръжия срещу гръцката общност в Кипър.

Ясно е, че провокациите на Франция, ЕС, Германия и DAGF имат за цел да провокират Турция към военни действия и да представят Анкара като агресор.

В същото време Турция на всички платформи декларира готовност за диалог, докато нейните противници действат все по-сурово и агресивно.

Процесите в Източното Средиземноморие променят самата система на НАТО, изградена по време на Студената война. Това се случва без знанието на партньорите от Алианса и този въпрос изисква ясен отговор.

Опитът за повишаване на рейтинга на Еманюел Макрон в навечерието на президентските избори през 2022 г. във Франция и активното въоръжаване на гръцката армия чрез доставка на оръжие с финансова подкрепа от ОАЕ може да бъде твърде скъпо за гръцкото правителство. Разходите са твърде високи и правителството на Кириакос Мицотакис няма да има достатъчно средства за конфронтация с Турция, дори от набиране на средства чрез пускане на държавни облигации./ БГНЕС