Проф. Алексиев: Иновациите в медицината запазват качествата на живот на пилотите
Летателният състав на ВВС е в много добро здравословно и психологическо състояние. Проблем е обаче недостатъчният брой кандидати, за да може да правим най-висока степен на подбор между хората. Това каза в интервю за БГНЕС полк. о.р проф. Любомир Алексиев, д.м. – ръководител на Департамент „Военномедицинска подготовка и осигуряване” на ВМА.
Летателните екипажи включват пилоти, инженери, техници и т.н.. Проф. Алексиев изтъкна, че тяхното здраве и психика са основен елемент на безопасността на полетите и поради тази причина са изработени медицински стандарти, на които да отговарят авиаторите.
Най-напред се прави първоначален скрининг на кандидатите - медицински и психологически, най-тежкото и трудно при отсяване на хората, годни за летателна работа. Когато вече са част от ВВС, два пъти в годината преминават през различни медицински прегледи, лабораторни изследвания, психологически тестове.
„Целта е да се даде близка и дългосрочна представа за годността на тази хора. Близката е шест месеца до следващия преглед. Дългосрочната, особено при първоначалното освидетелстване, е дали този човек теоретично би се развивал добре в близките 20 години като авиатор“, каза проф. Любомир Алексиев.
Най-честите причини за отпадане при кандидати за военна авиация са свързани най-вече с очния анализатор, вестибуларната устойчивост, повишено кръвно налягане, някои сърдечни аномалии и пороци, които се установяват при много щателен преглед. „При нас задължително се преминава през повечето познати технически средства за оценка на здравето на авиаторите. Една такава оценка е много важна, защото резултатите са възпроизводими“, посочи експертът.
От две години насам хипобарната барокамера във ВМА функционира отново и военните ни пилоти започнаха обучение с нея.
Хипобарната камера е съоръжение, симулиращо полет с въздухоплавателно средство, при който се променят условията на атмосферата при изкачване при височина. Свързва се с два основни фактора – хипоксия и хипобария. Тези два елемента от полета имат екстремно влияние върху човешкия организъм и без технически средства човек не би могъл да съществува в агресивната височинна среда. Целта е пилотите да могат да разпознават в самото начало физиологичните промени, които настъпват в организма под въздействие на описаните фактори на околната среда и да предприемат необходими действия за тяхното избягване или включване на технически средства за преодоляването им.
На въпрос дали е имало случаи, в които му се е искало „да си затвори очите”, професорът, който дълги години оценява здравето на авиаторите ни, признава, че в практиката му е имало не един, а доста такива, касаещи много мотивирани момчета. Но дебело подчертава, че именно тук е силата на експерта – да може да каже и не. „Има моменти, в които трябва да се преценяват някои от индивидуалните качества, да се обсъжда някой детайл, но не могат да се прескочат стандартите и да се взема субективното решения, такова каквото ти се иска на теб“, категоричен е професорът.
Той подчерта, че медицинските стандарти не се променят непрекъснато, но добави, че медицината се развива, оттам се развива и техниката и нещата се променят. „За 20 години беше направен огромен скок в медицинската наука по отношение на диагностиката и лечението. Особено значение за професиите, свързани с риск и сигурност се явяват новите методи на лечение на заболявания с микроинвазивни методи, протезиране и импланти. Преди три години в Агенцията по научни проучвания и технологии в НАТО беше създадена работна група от водещи кардиолози във всички натовски страни, включително които работят в сферата на гражданската авиация. Целта беше да се изготви анализ на развитие на степен на лечение при кардиологични проблеми и това как се отразява в работоспособността на авиаторите“, посочи проф. Алексиев.
По думите му, от януари месец тази работна група излиза със становище, че за много специалности, дори във военна авиация, могат да бъдат възстановявани на работа хора, преживели миокарден инфаркт, стенокардни пристъпи, след което е проведено лечение с поставяне на стентове, има добър възстановителен период, както и добри показатели минимум шест месеца по-късно.
„Става дума не за всички летателни длъжности, но на такива, които позволяват двойно управление с втори пилот или пък управление на самолети, които няма да извършват сложен летателен пилотаж с претоварвания“, каза експертът.
Препоръката на работна група към всички страни-членки да се съобразяват с тези стандарти, но всяка страна има право на своето национално виждане по въпроса. „На този етап у нас не е регламентирано като стандарт, има го в контекста на решения като индивидуална преценка за даден авиатор. Още сме далеч от такива смели решения, но първите стъпки сме ги направили. Има хора, които ги обсъждаме за позиции, все още не летателни, но за ръководители на полети или някакви други авиационни длъжности. По този начин ние спестяваме хора, запазваме донякъде качеството на живот на тези военнослужещи, защото те са се отдали на тази професия. Запазваме и опита, който те имат и могат да го предадат на други хора. Знаете, че некомплектът е сериозен и в авиацията“, подчерта професорът.
Коментираме и проекта за придобиване на нов тип боен самолет. На въпрос дали, ако се стигне до договор, ще е необходимо и обучение на авиомедиците ни, експертът казва, че в общи линии те са готови, но в детайли би трябвало да преминат и те допълнително обучение.
В края на разговора ни стигаме до заключението, че авиомедицината не е наука само за военните пилоти, а и за човека в авиационна околна среда. Тя е от специалностите, които са доста обезкървени, въпреки че последните 1-2 години се виждат бели лястовички, които искат да се насочат към нея. Тази година специалността „Авиомедицина” ще се предлага и като свободноизбираема, допълва професорът. И е оптимист, че ще има развитие по въпроса и то сериозно – не само във военна авиация с нови самолети, гражданска авиация. /БГНЕС