Много ми се иска в следващата година, ако работим пълноценно, наистина да направим това, което се очаква от нас заради подписания Договор за приятелство и добросъседство, добави още проф. Димитров.
"След деветата среща нашите колеги отказваха да подписват протоколите, като настояваха навсякъде да съществува термина "македонски". Блокирайки подписването на протоколите, те поставят под съмнение нашата работа. Нещата изглеждат несигурни и показват нежелание да се работи интензивно и резултатно. Това е част от опит за дискредитиране на България", каза проф. Димитров и добави: „Ние имаме утвърдена формула за използването на езика. Тази формула е работеща и имаме десетки подписани документи“.
Той също така отново подчерта, че България няма претенции към съвременните реалности в РС Македония. „Непрекъснато се подменят тезите, непрекъснато се внушава, че някой поставя под съмнение идентичността и езика на Македония. Всички тези внушения са непродуктивни Забележките са само до историята. Не трябва да се спекулира със страстите и емоциите на хората“, каза проф. Димитров.
Комисията е много далече от завършване на работата по учебниците за 7 клас в РС Македония по Средновековието. Проф. Димитров заяви, че Комисията все още обсъжда въпроса за цар Самуил и края на Първата българска държава, което е четвърта точка от общо 14, които е трябвало да се обсъдят. Разговорите за характера на държавата на цар Самуил са се оказали безрезултатни. От македонска страна се настоява за една "мултиперспективност", докато от българска – да се опира на историческите извори.
„Имаме качествено различен подход към интерпретацията на миналото и по-точно за края на Първото българско царство. Има един общ език – уважение към историческите източници. Всички източници говорят за българска държава, български цар, какъвто е Самуил. Има писмени и епиграфски паметници“, посочи проф. Димитров.
„Не отговаря на истината, че сме постигнали съгласие по трите исторически периода. Единственият, за който има съгласие, е за Старата история, която няма отношение към общата история на двата народа. По-важно е да завършим работата по Средновековието османския период и да навлезем в модерната епоха“, категоричен е проф. Димитров.
"Движим се с костенурско темпо. Надяваме се само следващата година да направим това, което се очаква от нас", заключи той.