„Един пациент отива при специалист, когато нещо го боли. Хроничното бъбречно заболяване протича без болки, там е разликата с активните бъбречни болести като например бъбречната колика“, обясни проф. Богов.
Той уточни, че на второ място са острите инфекции, които карат пациента да отиде да потърси лекарска помощ и тя е съпроводена вече със силна болка и висока температура. „На трето място са хроничните цистити, заради които много често млади жени посещават нефролози. Хроничното бъбречно заболяване не се хваща от начало, защото не боли. Другите причини са, че най-голям процент от пациентите са с диабет или хипертония. Те посещават друг вид специалисти - ендокринолозите или личните лекари, или кардиолозите“, предупреди проф. Богов.
Той подчерта, че пораженията, които нанася диабетът се разчитат след седмата година от началото на неговото установяване, тоест няма симптоми. „Същото се отнася и за артериалната хипертония, която води до хронично бъбречно заболяване, а високото кръвно налягане като проблем е най-често свързан с главоболие. Неправилно лекувано артериално налягане в порядък на 10-12 години нанася поражение върху бъбрека и той също ни боли. Затова и хроничното бъбречно заболяване е коварно, защото не боли“, заяви проф. д-р Борис Богов.