Проф. Божидар Манов: Киното ни е жилаво, декретивните критерии за Оскарите няма да удържат

Новите правила, които академията Оскар въведе ще се запазят, но при доста определена вътрешна съпротива. Няма как мощната гилдия на авторите в голямото световно кино и особено в американското, няма как така лесно да се примирят пред ограниченията, които връзват ръцете им в творчески план. Тези малко или много декретивни критерии, които сега се въвеждат и налагат няма да удържат дълго.

Това каза в интервю за БГНЕС българският кинокритик проф. Божидар Манов, който коментира новите правила за номиниране и избиране на победител на световните награди Оскар.

„Всички опити за регулации от такъв порядък са били временни и не могат да издържат дълго заради съпротивата, от една страна, на част от авторите, и то най-добрите, от друга страна заради неизбежната реакция на зрителите. Те ще се отегчат от ново натрапени матрици, правила и догми”, заяви той и се спря на новите моменти от промените, както и на причините, довели до тях.

„Беше ясно, че след редица социални и политически промени в САЩ, в предизборната за тях година, след могъщата вълна на движенията Me too за равнопоставеност на жените във всички социални области, след шумния скандал, процес, последвал с продуцента Харви Уайнстийн беше ясно, че назряват предпоставки. Имаше расови бунтове, имаше насилие и полицаи срещу цветни. Беше ясно, че тези катаклизми, малко или много, ще се отразят във всички области на духовното общуване, в областта на масовите комуникации, в шоу индустрията, защото тя винаги се е подхранвала от подобен по характера си изходен материал. Това са теми, които интересуват хората, създава се мощна медийна среда в тази посока и ясно е, че очакванията на зрителите са в подобна посока. Още когато започнаха промените и в правилата, нормите и регламентите на Академията за киноизкуство и кинонаука, която по-късно е известна като академията Оскар по наименованието на статуетката, че там също ще претърпят сериозни промени“, заяви проф. Манов и поясни, че с наближаването на календарната година и предстоящите селекции както Оскарите, така и Златните глобуси, които са като сиамски близнаци, са започнали да се появяват новите правила в някои официални документи.

Проф. Манов каза, че заради пандемичната обстановка и всичките мерки по изолация, карантина, календарът е бил изместен с около 2 месеца и обичайното провеждане на нощта на Оскарите е била изместена от края на февруари за 25 април и това е дефинирано. По същия начин срокът за номинациите се измести някъде около 14 февруари.

„Същевременно с това се явиха и някои неприемливи идеи, като например да има награда за главна роля, без да се дефинира мъжка или женска и награда за поддържаща роля, също без да се дефинира мъжка или женска. Това не се прие, защото беше очевидно, че ще има дисбаланс и той предполагаемо ще е в ущърб на жените. Друга промяна, която и нас косвено ни засяга, е категорията, която преди се наричаше чуждоезичен филм, сега тя беше назована международен филм, но се има предвид филм, създаден извън САЩ. Езиковият критерий отпадна, намесиха се други. Там също има едно странно оживление, като вече в предварителните мозайки на предположенията и прогнозите се появиха много филми от Черна Африка, Лесото, от други африкански държави и държави, смятани преди за периферни“, обясни той.

По отношение на елитарността на наградите, Манов е категоричен, че това отдавна се е пропукало, но се е поддържало, защото тези награди са с 93-годишна история.

Според кинокритика е напълно очаквано и естествено в следващите години да се появят много филми, посветени на темата за COVID-19.

„Ясно е, че ще има тематични заявки в тази посока. В следващите няколко години ще бъдат създадени много документални и игрални филми, които ще са в контекста на масовото бедствие, но това няма да са онези катастрофични филми от 70-те години, това ще са новите силно драматизирани и психологизирани филми на съвременната пандемична ситуация. Първо документалните филми ще завладеят екрана, телевизиите и стрийминг платформите, тъй като те са много бързи за производство, докато игралните филми ще искат по-дълго време за съзряване и обмисляне”, прогнозира проф. Манов и добави, че тази тема винаги е присъствала в киното.

„Дори ако щете филми с емблематичното заглавие „Зараза“ от 1995 г. на Волфганг Петерсен и по-късно, 2011 г., „Заразяване“ на Стивън Содърбърг. Това са точно филми за масови епидемични ситуации от новопоявили се непознати вируси, които са бич за човечеството и унищожават поголовно и опита на водещи медицински центрове да се противопоставят срещу тях. Тогава темата е била подхранена от частични подобни примери, далечният испански грип отпреди 100 години, не точно той, но подобни епидемиологични кризи“, посочи той.

Попитан дали киното, чрез такива филми, не е подготвяло човечеството за това, което се случва сега, проф. Божидар Манов заяви, че киното не е толкова социално отговорно и чак толкова хуманитарно ангажирано.

„Печалбата е водеща. Те са изчислили, че ще имат добър касов оборот, защото вътре има трилър, има свръх напрежение и добре дозирани индивидуални страхове. Това, че сега се случва така на живо около нас, това са т.нар. интуитивни прозрения у някои, но в никакъв случай не някаква програма за подготовка или мобилизиране на обществен интерес“, категоричен е кинокритикът.

Той е убеден също така, че COVID-19 няма да убие любовта във филмите и даде пример с това, че ситуацията е била много по-драстична преди 25 години, когато е дошла ХИВ/СПИН вълната. Но дори и тя не е успяла да попречи на любовните филми, въпреки, че са се появили много филми с персонажи със СПИН.

„Сега пак ще се появят, вероятно ще има едно временно хипертрофиране като увлечение, докато заглъхне и накрая пак ще си останат красивите, хубави любовни драми, мелодрами или романтични комедии, които винаги са били харесвани от публиката, като прекрасно създадения филм „Хубава жена“, който и досега е жив и има огромен интерес и влияние. Масовата аудитория, в своето доста изчерпано и напрегнато битие, има нужда от такъв тип отдушник и затова киното ще им го предложи. Другите текущи аргументи и съображения, те отминават на къси или дълги вълни“, коментира проф. Манов.

Според него опитите да се наложи жената като супергерой в последно време също е временно явление, а темата се използва, защото още не е достатъчно експлоатирана и носи приходи на продуцентите.

„Водещо е желанието е да се открие неизконсумирана тема, която да донесе по-голям бокс офис и зрителски интерес. В случая това работи и върши работа, но ще се изчерпа“, убеден е критикът.

Той обърна внимание и на още нещо, дължащо се на технологичната промяна от последните 3-4 години и усъвършенстването на сериалите, които се радват на все по-голям интерес.

„Поради засиления интерес към телевизионния сериал, конкуренцията с киното ще се изостри. Предполагам, че най-талантливите кинематографисти ще започнат да работят в областта на телевизионните сериали. Те търпят известна съпротива, но в крайна сметка се налагат като модел. Авторското кино ще остане в подкрепа на структури като Netflix, но същевременно тези пазарно ориентирани структури ще продължат да създават висококачествено телевизионно кино, най-често във формата на сериали“, прогнозира проф. Манов.

Той обърна внимание и на отражението на кризата върху киноиндустрията и у нас.

„Много проекти пропаднаха, други са отложени в бъдеще време. Свидетели сме, че тя се отразява много тежко на разпространението и показването – затворените кинозали, дори компромиса с някакъв процент запълняемост на залите не върши работа. И без друго този бизнес върви трудно напоследък, а в такива ситуации е обречен на гибел. По отношение на производството редица проекти също бяха препънати. Малко или много ще стане някакво напасване във времето. Ще остане следа от това препъване, но процесът ще се възстанови“, обясни той.

Според него възстановяването няма да е лесно и случилото се през последните 9-10 месеца няма как да не даде отражение върху киното и филмовата индустрия, но затова могат да се дадат подкрепящи мерки, които у нас вече работят.

„Един от първите фестивали, който понесе удара на пандемията беше „София филм фест“. Беше частично спасен с едно лятно и едно есенно издание и полупрограма с онлайн елементи. Догодина се надявам да проходи нормално“, даде като пример кинокритикът.

Той казва, че настоящата ситуация показала, че киното ни е жилаво и въпреки тежкото време търси и намира начин да се справи и посочи, че фестивалът на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ се провежда изцяло онлайн.

„Това са опитите технологията да подаде ръка на изкуството и на индустрията и го прави докъдето може. Това са глътки въздух на апарат за изкуствено дишане. Надявам се догодина да не е така“, коментира той.

Според него, ако епидемията и ограниченията продължат и през 2021 г., това ще окаже пагубен ефект върху филмопроизводството и дистрибуцията, които трудно ще могат да се справят с последиците. /БГНЕС