Проф. Чавдар Колев: Проблеми има в цялото строителство, не само пътното
Слабият контрол или липсата на такъв са сред основните причини за некачественото пътно строителство в България, заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р инж. Чавдар Колев, специалист по пътно строителство и преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“.
„Надзорните фирми са се превърнали в селски кметове“, смята проф. Колев за строителния надзор у нас.
На въпроса строят ли не некачествени пътища в България, той отговори без да се замисли:
„Не мога да кажа нищо друго освен очевидното. Друг е въпросът, ако говорим за причините за това нещо, от чисто техническа гледна точка, че досега нямаше достатъчно експертно обсъждане на техническите подходи, на технологиите, на конструкциите и т.н. Да не говорим за инвестиционния процес. Не може да ти хрумне една идея и веднага да я прилагаш, без изобщо да си чул критично мнение или рецензия. Дискусията винаги ражда вярното решение. Хегеловата диалектика е основана на теза, антитеза и синтеза, от тук трябва да тръгнем. Във философски план това е причината да нямаме добри резултати. Когато се обърне колата, пътища много“.
Фрапиращите примери са много, а проф. Чавдар Колев даде само някои от тях.
„Преди няколко години пуснаха последния лот на магистрала „Струма“, който е до границата. Още на втората седмица започна да се повдига и напуква асфалтовата настилка. Друг пример са прословутите участъци на „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, които най-сетне биват ремонтирани. Лично аз винаги карам само в лентата за изпреварване, другата лента е на вълни“.
Според него обаче в България има проблеми с качеството на строителството изобщо, а не само в пътното, но по една или друга причина вниманието на обществото не е насочено натам.
„Заниманието с която и да била професия изисква отлична подготовка по нея, натрупване на стаж, „крадене“ на занаят, както се казва по народно му. Човек трябва личностно и професионално да израсне, за да стане майстор, чирак – калфа – майстор. Сега изведнъж всички са направо предприемачи, не може по този начин да търсим високо качество“, пошегува се преподавателят и допълни: „Има обективен ход на нещата, който, ако го прескочим в стремежа си непременно да преуспеем за година, колкото за цял живот, така не може. Звучи прекалено общо, но ако тръгнете по улицата, ще видите примери колкото искате“.
В стремежа си да обясни къде са най-честите грешки в строителството на нови пътища в България, той пише книгата „Насипни конструкции или защо има вълни по нашите магистрали?“. Любимият му пример си остава отсечката Чирпан – Стара Загора, чийто ремонт вече тече, а за нея професорът многократно предупреди, че ако не се работи върху основата, а единствено се преасфалтира, отново ще стане на вълни.
„Работиха по основата. Вече всички са наясно, че без здрава основа не може да има здрава връхна конструкция. Имаха идея да приложат една неподходяща технология, но това в крайна сметка не стана и се надявам, че след този ремонт в следващите 10 години ще има приличен път“, коментира проф. Колев.
Той обърна внимание и на друг наболял проблем у нас – срутищата. „Предпоставките за толкова много срутища у нас са си в лошото изпълнение на скалните откоси по пътищата“, категоричен е преподавателят.
„В края на март отново имаше много дъжд, дори сняг и за трети път през тази зима имаше срутване на скални блокове край Елисейна, по Искърското дефиле. Замислих се защо на това място, от цяла България, точно тази зима, три пъти на едно и също място се срутват откосите. Дойде ми една идея, която математически доказах с една единствена формула. Формулата за определянето на собствената честота на трептене на едно тяло. С нея се опитах приблизително да определя размерите на онази скална отломка, която би могла да падне, в резултат на резонанса с трептенето, което идва от преминаващите тежки тирове. Резултатите бяха показателни“, разказа още проф. Чавдар Колев.
Думите му, категоричен е той, лесно се доказват и с експеримент с измервателна апаратура. Според него това лесно се преодолява с не сложна и не скъпа вертикална виброизолационна преграда, поставена в земята.
„Той самият е предлагал и проект на столична община, с който да бъдат защитени сгради паметници на културата от напукване, причинено от силните вибрации на камиони, валяци и дори танкове по време на военните паради. Също би могло да става и по пътищата, които могат да ни спестят главоболията от падащите камъни“, поясни професорът. Според статистиката, обясни още той, около 85% от срутищата и свлачищата в света са плод на човешка дейност. /БГНЕС