Той даде два примера за това във външен и вътрешен план.
„По негово време се проведе Всеправославен събор през 2016 г. в Крит. БПЦ беше първата, която отказа да участва в този събор, след нея се присъединиха Антиохийската, на която натиск оказаха властите в Дамаск, Руската и Грузинската православни църкви. Тогава доводите на Светия Синод бяха в няколко посоки, включително, че самолетните билети били скъпи. Сами разбирате, че това са абсолютно измислени и неоснователни доводи“, подчерта проф. Николчев.
Във вътрешен план е несвикването на Църковно-народен събор от 2008 г. досега, въпреки че по устав се свиква на всеки 4 години. „Последиците от това несвикване на събора наблюдаваме буквално в тези дни – скандалите около избора на митрополит на Сливен. Той не успя да отстои една позиция, която е в унисон с изискването на самия устав, а именно патриархът да спазва точно църковния ред“, заяви богословът.
Той подчерта, че думите му не трябва да звучат като критика.
„Познавах отблизо патриарх Неофит, разговаряли сме по много църковно-правни въпроси десетки пъти. Той разбираше когато се нарушава канона или се заобикаля устава на БПЦ. По отношение на несвикването на събора, той изразяваше съгласие с мен, че трябва да се спази устава. В същото време казваше: „Какво да се направи. Светият Синод налага това. Всички митрополити гласуват, че не трябва да се свика събор“. Това е минусът на неговото управление, но във всяко едно друго отношение биха могли да се кажат само добри думи за патриарх Неофит“, категоричен е проф. Дилян Николчев. /БГНЕС