Проф. Емануел Мутафов: S.O.S. култура, образование, наука

Преди няколко дни участвах в национална среща на тема „Бъдещето на българските музеи – дигитализация и други съвременни възможности за устойчивото им развитие“. Срещата се състоя в зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“, т.е. в онази зала с прочутия портрет на св. Климент, нарисуван през 1905 г. с маслени бои от Антон Митов. Имаше представители, макар на ниско ниво, на няколко министерства: на туризма, на електронното управление, МОН (тръгна си след откриването), на иновациите и растежа (цял зам. министър!, вероятно защото е с историческо образование) и т.н. Единствено Министерството на културата не бе представено, въпреки че музеите са под неговата юрисдикция и по различни програми се финансира щедро дигитализацията им или създаването на виртуални музеи…

Проф. д-р Емануел Мутафов

На срещата присъстваха експерти по музейно дело, представители на академичната и дидактична общност, на неправителствени организации и най-общо хора, заинтересовани най-сетне и в България музеите да станат средище за образование, разпространение на култура и социална интеграция, каквито са били например в Германия още през епохата на Просвещението. Установи се, че дигитализацията е безсмислена без да е съобразена със световните стандарти, без мисъл за съвместимост на дигитализираните материали с други подобни бази данни и с оглед на тяхната достъпност и съхранение, както че например след приключване на финансирането поддържането на един дигитален музей е по-скъпо от издръжката на един конвенционален музей. Нямаше кой да чуе тези констатации от ресорните министерства – от Министерството на културата и от Министерството на образованието и науката, което донякъде отговаря например за академичните музеи и четирите музея на СУ „Св. Климент Охридски“…

И така под втренчения в Евангелието поглед на св. Климент Охридски се замислих докъде я докарахме с културата, образованието и науката си в навечерието на този 24-ти май. Слава Богу, навреме преименувахме празника, въпреки яростната съпротива на носталгично настроените към епохата на социализма интелектуалци и политици. Празникът преди поредното изостряне на спора ни със Северна Македония и най-вече преди рухването на идеята за панславизма и цялото Православие под егидата на Третия Рим (патриарх Кирил Московски) чрез войната в Украйна на Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. И вероятно това е единственото ни достижение през последните години, но отразено в Кодекса на труда, а не в някое ведомство, ресорно за културата, образованието и науката. Всъщност имаме и още едно достижение – НИНКН се възпротиви срещу металните решетки, които миналата седмица се появиха на парадния вход на Народното събрание. Вероятно това ще е начало на епохална битка между блюстителите на недвижимото ни културно наследство и НСО, но се надявам същите бдителни експерти от НИНКН да не подминават и бутафорните възстановки на археологически и други паметници, каквито продължават да никнат и след проф. Божидар Димитров (мир на праха му!). Толкова за културата напоследък.

И понеже св. Климент Охридски като човек на духа и словото е покровител на най-стария ни и престижен университет се замислих и за състоянието на образованието и науката ни на 24-ти май. Ще могат ли писанията му да оцелеят без да са индексирани в Web of Science и Scopus, но пък и да имат и квартили между 1 и 4? Ще е значимо ли неговото дело без да е регистрирано в НАЦИД, без няколко чуждестранни търговски дружества да са признали дейностите му в областта на хуманитаристиката, където би трябвало да попадне неговият принос според съвременните стандарти, прилагайки критерии, почерпани от точните науки? И тук говоря за поредната честитка преди празника, която ни подготви Министерството на образованието и науката – Проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р България особено в частта му за хуманитарните науки.

Според този документ, изготвен под ръководството на представители на природо-математическите специалности, тотално се неглижира и унижава заниманието с националното културно и историческо наследство, дискриминира се българистиката, възпитанието в патриотизъм и не на последно място се посяга на автономията на висшите училища и научните организации.

В образователната ни система пък липсва час по родолюбие, концепция за утвърждаване на националната ни идентичност, все повече класици от литературата ни отпадат от учебниците, а общата култура и начинът на изразяване на младежите ни са все по-катастрофални. Но какво очакваме от тях, щом от медиите ни залива уж словото на светите братя, артикулирано от политици, които вече от десетилетия не употребяват на място пълен или непълен определителен член; говорят на „ходиме“, „правиме“, „мислиме“; и ако от синтаксиса на техните изречения се извадят преводните бюрократични клишета, ще останат само безсмислени подчинени изречения, в които липсва основно сказуемо. И това е в резултат от системното подценяване на хуманитаристиката, на речта, на духовното, но така се губи комуникацията, професионалният разговор и етиката в общуването.

Не ми е празнично. Даже като представител на историческото познание мисля, че в доста по-трудни епохи културата, образованието и науката ни не са били в такъв колапс. И нека не виним за това пандемията или войната в Украйна, корумпиращата Русия или пресиращия ни за Северна Македония Европейски съюз, САЩ. Причината е в нас, в разделението ни кому да угодничим, в липсата на харизматични лидери и в тоталното ни освирепяване заради материалното и копирането на клишета, привнесени от другаде. Ако не духовни, то поне одухотворени, речевити и културни лидери ни трябват в момента. Такива, каквито са били светите братя и техните ученици през IX в. Спешно е! /БГНЕС


Проф. д-р Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН. Коментарът е написан специално за БГНЕС.