Проф. Христина Вучева: Не ни е нужен закон, за да се присъединим към ERM 2

27.01.2020 - 12:26 /Редактирана: 29.12.2020 - 05:20/

По повод предложението за изменение на чл.29 от Закона за БНБ може да се отбележи следното:

Не съществува никаква потребност – правна или административна, която да изисква предложеният текст от група народни представители на ГЕРБ да се включва в националното законодателство, особено, пък, като трета алинея на чл.29 от Закона за БНБ.

Цитираните в предложения текст два документа на ЕЦБ и на централните банки на държавите извън еврозоната, са задължителни за работата на банките и без да се включени в закон. Както е известно документите от такъв вид са многобройни и могат да се видят и на страницата на нашата централна банка.

Документите, които се споменават в проекта на г-жа Менда Стоянова, по съдържание се отнасят за кандидати за паричния механизъм с плаващи валутни курсове, каквито са били първите 11 страни, образували валутния съюз, както и по-късно останалите, които са се присъединили, включително и Словакия през 2009 г. По-точно, тези документи са валидни за включването в парично-валутния съюз както някои наричат еврозоната, а не за присъединяване към т.н. чакалня. Може би и за това се твърди, че предложеният текст е приет от ЕЦБ. Тук ще си позволя да цитирам един много известен немски социолог – Улрих Бек. В книгата си „Германска Европа" той споменава, че в Брюксел, а и в Германия, често се бърка валутният механизъм с валутния съюз – еврозоната. Нещо подобно е станало и при нашето съгласуване между бюджетната комисия и ЕЦБ.

През годините от 2008 и следващите, съм имала възможност да обяснявам, че страните с фиксиран курс на валута могат да се включат в ERM 2 без да е необходимо да преминават към плаващ курс. Това е решено в специална резолюция на ЕЦБ през 2000 г. В периода 1992-1997 г., когато са се обсъждали въпросите на паричния съюз, е имало идея да се изисква страните с фиксиран курс най-напред да излязат от него и след това да се присъединят към ERM 2. Тази идея е била изоставена по-късно. В посоченото решение на ЕЦБ от 2000 г. се изисква страните с фиксиран курс, в писмото за присъединяване към ERM 2 да посочат курса, който са фиксирали към еврото и да декларират, че няма да има девалвации в периода на престояване в чакалнята. Така са постъпили балтйските страни. Те обаче за разлика от нас са влезли в чакалнята веднага с подписване на договора за членство и административната процедура е била изпълнена с писмата за фиксирания курс. Едва при приемането им в еврозоната са налице споразумения с ЕЦБ, в които се цитира и Споразумението от 16 март 2006 г., включено и в текста на Менда Стоянова.

Призовавам нашия Министър-председател, в битността си на партиен водач на ГЕРБ, да помогне на вносителите да оттеглят това предложение за промяна на чл.29 от Закона за БНБ. Нека първо да се уточни, че сме изпълнили т.н. план за действие за включване в чакалнята. След това, че имаме съгласие на ЕЦБ за приемане в банковия съюз по реда за страни, които не са членки на еврозоната и след това да се отправи писмо от правителството, както е редът, за присъединяване към валутния механизъм /ERM 2/, като в него да се запише фиксираният курс 1.95583, който обещаваме да поддържаме през престоя си в чакалнята. Едва след всичко това, ако има нещо за уточняване в законодателството – нека да се обсъди.

Може да се твърди, че предложената нова ал. 3 на чл.29 от Закона за БНБ, ще създаде много по-тежки проблеми, отколкото тези, които в момента имаме от лошата редакция на ал.3 на чл. 30 от Закона за хазарта. /БГНЕС

--------------------------

Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.

---------------------------------------- Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 5 юли 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал.1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка. Предлаганият текст гласи: "Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричн съюз".