Проф. Иван Стайков: Мъжете страдат по-често от обструктивна сънна апнея

Обструктивна сънна апнея (ОСА) е най-честото нарушение на дишането, настъпващо първично по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Представлява повтарящи и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток по време на сън.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Иван Стайков, завеждащ клиника по Неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник Университетска Болница Токуда, един от водещите специалисти по нарушения на съня в България. В тази болница е и една от най-големите лаборатории за изследване и лечение на нарушенията на съня, разкрита през 2008 г.

За доказване на обструктивната сънна апнея, след проведено полисомнографско изследване, се измерва ръчно т.нар. - апнея/хипопнея индекс (съотношението на апнеи и хипопнеи за един час), като за патологичен се счита тогава, когато индексът е над 5-10 за 1 час. За тежка обструктивна сънна апнея се счита тогава, когото индексът е над 30/час, като тези дихателни паузи могат да бъдат с продължителност една и повече от една минута.

ОСА се доказва много често при хора с обезитас, с мозъчно-съдови заболявания, сърдечни заболявания, белодробни заболявания, с лицево-челюстни аномалии или аномалии на горните дихателни пътища. Основните симптоми са хъркане, дихателни паузи по време на сън (отбелязват се от партньорът в леглото), събуждане със сърцебиене, с чувство на задушаване и паника, с чувство на недостиг на въздух, с последваща прекомерна дневна сънливост обяснява проф. Иван Стайков.

Тази дневна сънливост може да доведе в по-тежките случаи до заспиване на волана, като около 15% от катастрофите в световен мащаб се дължат на заспиване на волана, коментира специалистът.

Последиците от ОСА могат да бъдат краткосрочни - автомобилни инциденти, нарушение на концентрацията и вниманието, влошаване на качеството на живот, както и дългосрочни като високо кръвно налягане, увеличаване честотата на някои сърдечни заболяване, повишаване честотата на исхемичните мозъчни инциденти, нарушаване на глюкозния толеранс, посочи професорът.

Проф. Иван Стайков обясни, че обструктивната сънна апнея се диагностицира с провеждане на полисомнографско изследване, златен стандарт за установяване на нарушенията на съня. Това изследване представлява мониториране, регистриране и анализ на мозъчната активност, дишането, движенията на очите и крайниците, мускулния тонус, сърдечния ритъм, кислородната сатурация и др. по време на сън. По време на съня се измерват различни параметри на дишането – като дихателен поток през устата и носа, торакоабдоминални дихателни усилия, наситеност на кислород в кръвта, провежда се електроенцефалография, електромиография, оценява се движението на очите, на мускулите, отчита се сърдечната дейност.

След диагностицирането на средно тежка или тежка обструктивна сънна апнея се преминава към лечение.

„В световен мащаб лечението, открито още през 1981 г. от професор Колин Съливан, е терапия със CPAP апарат, като тези апарати са претърпели от създаването им, множество подобрения. Апаратът е свързан с назална маска, през която под обикновено автоматично налягане, оценено предварително в сънна лаборатория се подава въздух и това пречи на запушването на горните дихателни пътища“, посочи проф. Стайков. Ползите от такава терапия са понижаване на кръвното налягане, подобряване на съня и ефективността на работа, снижаване на риска от исхемични мозъчни инциденти и сърдечни заболявания, значително подобряване качеството на живот.

По време на пандемията броят на пациентите с ОСА вероятно се е увеличил, поради преминаване на работа от вкъщи, ограничаване на двигателната активност, напълняване, което води до увеличаване на риска от обструктивна сънна апнея.

Проф. Стайков обясни, че друго много често нарушение на съня и бодърстването е безсънието или т. нар. инсомния. Повече от една трета от населението са имали поне един епизод на остро настъпила инсомния годишно. Обхваща 30% - 48% от общата популация в световен мащаб, като жените и възрастните хора са засегнати по-често. Хроничната инсомния се характеризира със следните оплаквания: трудно заспиване, трудно поддържане на съня, ранно събуждане, нежелание за лягане във времето за сън, като тези оплаквания се явяват минимум три дни в седмицата, в продължение на период от най-малко три месеца, заяви професорът. Хронично безсъние води до повишена дневна сънливост, поведенчески проблеми, намалена мотивация, енергия или инициативност, склонност към грешки, нарушение на вниманието, концентрацията или паметта, нарушение на социални, фамилни, работни постижения, нарушение на настроението, напрегнатост, раздразнителност.

„Съществува една определена група безсъние, която се казва безсъние поради нарушение на циркадния (денонощния) ритъм на сън и бодърстване, за която е важна хигиената на съня. Хигиената на съня включва лягане и ставане в определено време, пълно ограничение на дневния сън, избягване на тонизиращи напитки 2-3 часа преди лягане, ранна вечеря, избягване на физически упражнения вечер, използване на спалнята само за сън. Хигиената на съня включва и изграждане на положителна нагласа и асоциация към съня (когнитивна терапия), релаксиращи техники: умствена и физическа релаксация преди лягане. Правилото на 15-те минути е - при невъзможност за заспиване в рамките на 15 минути, след лягане - ставане от леглото, неангажираща дейност и при доспиване - повторно лягане“, каза проф. Стайков.

„Други често срещани нарушения на съня са двигателните нарушения свързани със съня, като т.нар. синдром на неспокойните крака. Този синдром е неврологично заболяване, характеризиращо се с неприятни усещания в краката и по-рядко в ръцете, свързани с двигателно неспокойствие.

Оплакванията се засилват се най-вече във вечерните часове и при покой и са свързани с непрекъснато желание за движение, което води до кратко облекчаване на симптоматиката. Неприятните усещания се характеризират от пациентите като сърбеж, мравучкане, болки, крампи, затопляне, явяващи се предимно в долните крайници. Те могат да влудят пациента и да доведат до тежко нарушение на съня. За радост съществува много ефикасна терапия“, пояснява професорът.

Професор Стайков коментира, че сънят заема ¼ до ⅓ от нашия живот, като нарушенията му и бодърстването са едни от най-честите проблеми в ежедневието ни. От важно значение е, той да бъде пълноценен. Поради тази причина той е обект на множество изследвания. Съвременната, международна класификация за нарушения на съня, групира тези нарушения в 7 големи групи, включващи около 60 различни вида. Това изисква точна диагностика, съответно консултация със специалист, защото отделните нарушения имат различно лечение. /БГНЕС