Проф. Лилия Райчева: Имах късмета да имам много добри учители и в училище, и в университета

Имах късмета да имам много добри учители през своето учене – не само в училище, а и в университета.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Лилия Райчева, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, създател на образователно-развлекателното телевизионно предаване „Минута е много“ и бивш член на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Проф. Райчева разказа, че идва от семейство на учители. „Моите родители са гимназиални учители. Едната ми баба е учителка, другият ми дядо също, а пра-пра-прадядо ми отпреди 200 г. също е бил учител в едно килийно училище“, отбеляза тя.

В дома ѝ винаги първият учебен ден е бил празник и не само заради това, че започва новата учебна година, а защото започва нещо ново не само от първи клас, а и по-нататък.

Проф. Райчева подчерта, че си спомня първата си учителка – Витка Танева, и въпреки, че няма спомен какво е изпитвала, тя сподели, че е тръгнала една година по-рано в първи клас, тъй като баба ѝ я е подготвила, така че е можела да чете, да пише и да смята.

Връщайки се назад в годините, университетският преподавател си спомня, че ѝ е било интересно и хубаво. „По-нататък, в прогимназията, в гимназията, имах честта да бъда в добри, хубаво училища. Завършила съм Пловдивската английска гимназия и там също имаше невероятен дух освен да научим нещо, а и състезателен дух“, каза проф. Райчева.

На въпроса кои са били любимите ѝ предмети в училище, тя отговори: „Повече клонях към хуманитарните дисциплини. Може би, защото майка ми беше учителка по български език и литература, а баща ми по история и география.“

Проф. Райчева добави, че математиката също ѝ е вървяла много и я е обичала заради учителката – майката на Вечеслав Тунев, която е изпитвала учениците фронтално, като поясни: „Трима души са на дъската и който от класа реши пръв задачата, и ако са верни отговорите, получаваше най-високата оценка. И аз така си изкарах прогимназията по математика.“

Университетският преподавател разказа и как решава да следва журналистика и да се занимава с телевизия. „Беше много странно. Годината беше 1968. Годината на Световния младежки фестивал, който се проведе в София. самата специалност беше обявена по-късно. Аз бях приета там, където бях написала – английска филология, външна търговия, такива работи, обаче, нещо не ми беше кой знае колко интересно и тогава се появи тази обява“, обясни проф. Райчева, като уточни, че е имало невероятно много кандидати и конкуренцията е била страшно голяма.

След като се класира, идва ред да избере и в кой профил да се развива. „Естествено, всички някак си искаха да бъдат профил „Телевизия“, посочи тя, като допълни, че е имало вътрешно допитване, както и че са се предпочитали хора без говорни дефекти.

„Така си бях измислила изложението, че нямах нито една буква „р“, и ме приеха. Но когато за първи път д-р Младен Младенов – нашият учител по телевизия, ни заведе в телевизията, тогава сме били втори, трети курс, първата ми реакция беше да избягам колкото се може по-далече, въобще да не се върна, защото се уплаших от спецификата, от техниката, от това, че много хора работят“, допълни проф. Райчева и разкри, че най-много са ѝ опонирали операторите, но магията на телевизията е толкова голяма, че оттогава до ден-днешен тя е все във фокуса на заниманията ѝ.

Проф. Райчева е част от първия випуск, след като специалността е била открита. „Бяхме 20 души и преподавателите ни бяха много вдъхновени, както и ние бяхме вдъхновени да учим много неща“, отбеляза тя.

Университетският преподавател подчерта, че тази година се навършат 50 г. от завършването на първия випуск с профил „Телевизия“.

По-нататък проф. Райчева учи и в чужбина – в Московския държавен университет, в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Нюйоркския университет, където ѝ преподават знакови имена.

Тя разказа и за емблематичното предаване „Минута е много“. „Аз се насочих тъкмо към образователни и развлекателни предавания, не към активната журналистика. И днес, може би, нямаше да се насоча, по простата причина, че на мен не ми се иска да се съобразявам с това някой да ми реди новините или по някакъв начин да ми влияе на мисленето“, каза проф. Райчева.

Тя е в трети курс, когато тръгва на практика в телевизията, преодолявайки първоначалния си уплах. През лятото, когато всички излизат в отпуск, я оставят да движи предаванията, което за нея е невероятно удоволствие. „И така се научих на много неща, защото телевизията е колективно творчество. И тогава ми хрумна идеята, че мога да направя едно предаване, даже ме покани тогавашният главен редактор на Младежка редакция – Стефан Тодоров, да направя едно състезание и аз го направих като по учебник“, заяви проф. Райчева.

Тя разкри, че познатото на всички човече, което произнася различни реплики, е измислено от нея с цел да прекъсва ненужните дължини и зрителите да не усетят, че има някаква монтажна намеса. „И най-напред поръчката беше за четири предавания, плюс едно заключително, но изглежда се получи и се продължи 33 г.“, отбеляза проф. Райчева.

На въпроса каква е разликата по отношение на образованието днес спрямо времето, когато тя е била ученичка, проф. Райчева отговори, че сега има много повече възможности, но е изключително важно наред с тях да има и ментор, човек, който да запали децата да обичат даден предмет. „Всеки обича този предмет, по който, всъщност, го запалва преподавателят“, добави тя.

И в този ред на мисли тя разказа, че по едно време много е обичала химията, именно поради преподавателя – 22-годишен англичанин, който учи учениците да играят ръгби, съответно всички ученици искат да учат химия. „Така е и сега. Възхищавам се на един учител – Теодосий Теодосиев, който подготвя деца и има голяма опашка и много желаещи да се записват в неговата школа, и тези деца съответно печелят олимпиади в чужбина. Но важното е да има симбиоза или да има взаимни усилия между семейството, училището, обществото и медиите също“, смята проф. Райчева.

Тя коментира, че ако има добър и постоянен контакт между родителите и училището, ще се избегнат редица проблеми, като например подрастващите да попаднат в лоша компания, да се стига до насилие в различни ситуации и пр. Университетският преподавател смята, че трябва да се обърне приятелско внимание на децата от страна на родителите и учителите, които да обменят съвети помежду си.

„Нашият учител по телевизия д-р Младен Младенов, той е доктор на Виенския университет, ни казваше „кой каквото научи или прочете, е докато завърши училище“. Ние тогава някак си не вярвахме и той ни изпитваше за разни неща от българската литература и история, за да провери кой е слушал в клас, и наистина по-късно се оказва, че хората подбират вече какво да четат, или четат специализирана литература. Особено пък в днешно време книги много, много трудно може да се намери някой да чете“, каза още проф. Райчева.

Докато преподава в един от университети в САЩ, тя е там заедно със сина си, който тогава е 5-6-годишен. „Точно се учеха да четат и ни караха нас, родителите, да четем, и трябваше да пишем дневници – всеки ден колко минути сме чели и да задаваме въпроси дали детето е разбрало. На мен ми се струва, че четенето, любознателността трябва да се възпитават още в първите години, а по-нататък вече други неща може да ви бъдат интересни, но ако имаш този навик, той ще продължи винаги“, заяви университетският преподавател.

Проф. Райчева добави, че има огромна интелектуална съкровищница – история, литература, изкуства. „От липсата на четене понякога хората си мислят, че те са открили нещо, а пък то съществува още от Древна Елада, или пък от преди това“, посочи тя.

В момента университетският преподавател се занимава с една много интересна област – делиберативна комуникация, която идва от делиберативна демокрация. „Това е демокрацията на съгласието, когато хората трябва да се съберат, да комуникират, да разговарят по проблеми, не да се обиждат дали 3 март, или 24 май, а всеки да може да аргументира своето становище и най-накрая да стигне с разбирателство до някакво финално решение, което е добро за всички. Това още го има в „Атинската полития“ на Аристотел написано, така че нищо ново под слънцето“, заключи проф. Райчева. /БГНЕС