Проф. Михаил Станчев: 31 години Украйна продължава да отстоява своята независимост

31 години Украйна продължава да отстоява своята независимост, заяви пред БГНЕС историкът проф. дин Михаил Станчев.

Украйна обявява своята независимост от СССР на 24 август 1991 г. и по онова време отношенията с Руската федерация се развиват нормално. „Това беше един естествен обективен процес и Москва се отнесе доста спокойно към това, тя, между другото, беше един от организаторите на развалянето на Съветския съюз, така че на първоначален етап нямаше никаква агресия”, каза историкът и припомни, че договорът за разпадането на СССР е подписан от Леонид Кравчук, Станислав Шушкевич и Борис Елцин.

Проф. Станчев допълни, че в Украйна естествено се повдигна въпросът за връщането на символите на държавата – жълто-синият цвят на знамето, украинският герб и т.н., което нарече възраждане на украинската независимост и връщане на държавност, която е прекъсната през 1921 г.

Украйна е държава с хилядолетна история, която започва със създаването на Киевска Рус през 862 г. По времето на Екатерина Велика украинската държавата става част от Руската империя, но през 1917 г. тя отново печели своята независимост и носи името Украинска народна република. „Между другото една от идеите на проф. Грушевский, който по това време е президент, е, че Украйна ще съществува като конфедерация. Същите възгледи бяха характерни и за Павло Скоропадски, който оглавява украинската държава през 1918 г.“, сподели историкът и добави, че след това Украйна престава да съществува като самостоятелна държава, тя е фактически вкарана през 1922 г. в новото образувание, наречено СССР.

„Дори Кръстьо Раковски, който беше комунистически лидер, но все пак беше министър-председател на Украйна със столица в Харков, се опитваше да играе някаква самостоятелна роля, обаче Москва прекъсна всячески негови инициативи да подпише самостоятелни външнополитически договори с Александър Стамболийски, с Турция, с Германия и др.“, подчерта проф. Станчев.

Въпреки, че от 1922 до 1991 г. Украйна съществува в състава на СССР, все пак тя се нарича Украинска социалистическа република и според историка това е един вид национално държавно устройство. Още повече, че през 1935 г. тя става един от основателите на Организацията на обединените нации (ООН) като отделна държава.

„Реално, пълната независимост на страната е от 1991 г. и ако погледнем еволюцията на отношенията на Украйна и Русия от 1991 г. до ден-днешен, аз бих казал така: докато на власт бяха президентите, които водеха политика на съюза с Русия, макар че се опитваха да играят с Европа, нямахме някакви особени проблеми“, каза той. Но проф. Станчев сподели, че още през 1991 – 1992 г. възникна проблемът, свързан с Крим. Именно тогава Украйна прави един от многото компромиси по отношение на Руската федерация – предоставянето на Крим като автономна република, което според историка е и голямата грешка. По думите му обаче независимо от направения компромис Руската федерация продължава да работи за поддържането и развитието на проруските сили в Крим, което в крайна сметка води до присъединяването му към нея през 2014 г. А оттам нататък следва и опитът да бъде превзет и Донбас. Проф. Станчев е категоричен, че в Крим няма нищо исторически руско, тъй като той е бил единствено в състава на Руската империя в периода 1774 – 1918 г. „После по силата на Бресткия договор Крим става украински“, заяви историкът.

Корените на войната на Русия в Украйна са много. Но според проф. Станчев най-основната причина е, че Украйна започна да води проевропейска политика. „Между другото тя не беше доста постоянна в тази политика. Аз често съм я критикувал, че Украйна е постоянна в своето непостоянство“, каза той. Историкът обясни, че само две седмици, след като Украйна обявява независимост от СССР, на 2 септември Леонид Кравчук от трибуната на ООН заявява, че страната ще тръгне по европейския път. „Рейтингът на Украйна се беше вдигнал много високо, оттогава Русия започна да се противопоставя на европейския път на Украйна“, подчерта проф. Станчев. Той обаче добави, че нито Кравчук, нито Леонид Кучма, нито Виктор Янукович са направили нещо в този смисъл. „Но реално, когато Юшченко дойде на власт с Оранжевата си революция и откровено заяви, че Украйна ще става европейска държава, тогава започнаха всички да се противопоставят”, подчерта историкът.

Проф. Станчев сподели, че живее в Харков и е заемал различни държавни длъжности – бил е заместник-кмет по външнополитическите връзки, както и заместник-губернатор по външноикономически връзки. Като представител на областната администрация е разглеждал различни проблеми и сподели: „Шофьорите например идват с едни документи, свързани с митническите декларации, Русия буквално на границата обявява, че се променят правилата. Хиляди примери мога да дам от реалния живот. Но все пак не се стигаше до военни сблъсъци”.

Едва, когато Петро Порошенко идва на власт, войната пламва. „Пламна, защото проруските сили в Крим и в Донбас бяха подготвени. Но основната причина, това е недоволството от режима на Янукович и това движение тръгна от западните области, а не от Донбас и от Крим“, каза той. Аз съм ходил и в Крим, и в Донбас, имам студенти там, всяка седмица ходех с влака и наблюдавах тези процеси, те не поставяха като въпрос отделянето от Украйна, нито присъединяването към Русия, подчерта историкът.

Според него тук е виновна Украйна, защото остави голяма самостоятелност на местните органи на властта и това доведе и до Кримските проблеми, и до Донбаските, където са намесата на Русия, която е предоставяла оръжие, се разгърна войната срещу Украйна.

По отношение на обявилите се за независими народни републики – Донецка и Луганска области, проф. Станчев заяви: „Не толкова те се обявиха, колкото им казаха да се обявят”.

Той е категоричен, че не можем да говорим за самостоятелна политика на ЛНР и ДНР. „Единственото, което искам да подчертая, че когато се започнаха тези размирици в Украйна, тогава новият президент Порошенко можеше да направи много, много съществени неща. Той тогава спечели изборите с една дума, с едно предложение, че ще спре войната след две седмици“, каза проф. Станчев и добави, че тогава и предишното ръководство, и Порошенко е трябвало да отиде в Донбас и да говорят с хората, които тогава не са поставяли под въпрос нито отделянето от Украйна, нито присъединяването към Русия. „Те се бореха и всички демонстрации бяха за провъзгласяване на т.нар. народни републики с народни губернатори, които се избираха, знаете ли къде, на площада. Къде са тези хора сега? Няма ги, смениха ги. Москва ги прибра и сложи техните марионетки, които ще правят това, което им кажат. Както и сега става с окупираните територии на Украйна – Запорожка, Херсонска, Харковска и др.“, подчерта той.

Историкът обясни, че първоначално назначават т.нар. колаборанти, тоест украинци, които дават съгласие да работят с руските администрации, обаче сега има ново ръководство и всички са докарани от Москва. Според проф. Станчев след време сегашните ръководители на ЛНР, ДНР и т.н. няма да ги има, ще бъдат убити, ще бъдат обявени за изчезнали и пр.

На въпроса защо Русия няма интерес Украйна да поеме към европейска интеграция, той отговори, че когато Владимир Путин дойде на власт европейската и международната го възприеха като нов лидер на Русия, с прогресивни възгледи и т.н. „Първите негови изявления бяха послание към света и към Европа, че Русия ще тръгне по нов път, ще се обединява с Европа и дори не възразява да стане член на НАТО“, заяви историкът и допълни, че Путин получава отговор, какъвто получава и Украйна, а именно, че страната на е готова да се присъедини все още. „Украйна не се обиди на ЕС, а започна да работи по въпроса, докато моето лично мнение е, че Путин просто се обиди, че не го приеха открито“, смята проф. Станчев. Според него колкото повече Украйна отива към ЕС, толкова повече не Русия, а Кремълското ръководство, Путин и неговото обкръжение се отдалечават.

По думите на историка руският народ в основната си част е нормално настроен към украинците. „Макар, че тази война създаде един прецедент, който мисля, че ще остане за дълги години – формиране на образа на врага. Взаимното недоверие ще остане още десетки години в резултат на руската агресия“, сподели наблюденията си той.

Войната според прогнозите на проф. Станчев няма да приключи скоро. Най-вероятно в края на 2023 г. – началото на 2024 г. това може да се случи и може да се дължи на смяната на политическите ръководства в САЩ, в Русия, и дори в Украйна, сподели теорията си той.

„Фактически Русия ще издъхне в тази война. Целият свят се противопостави срещу нея и предприе санкции, тя не може да съществува дълго в такива условия, докато Украйна получава всеобхватна поддръжка“, каза още той. Проф. Станчев е категоричен, че това, което си постави за цел Путин, всъщност има точно обратния ефект и с т.нар. демилитаризация на Украйна той направи украинската армия най-въоръжена и най-опитна в Европа. Денацификацията той нарече глупава идея и заяви, че не можеш да денацифицираш целия народ. Историкът посочи, че националистически и профашистки групи има навсякъде, включително и в Русия, но това не означава, че ние трябва да обявим война на Русия.

„И какво постигна той? Той направи Украйна още по-националистическа. И днес повечето от украинците, които говореха на руски език, защото около 60% говореха на руски, сега едва 30% говорят на руски език в знак на протест срещу войната“, съобщи проф. Станчев.

Той заяви, че единственото условие, което поставя Украйна, е Русия да си махне войската си от нейната територия, едва тогава може да се говори за някакви евентуални преговори между двете страни.

По думите му основното нещо, генериращо мотивация у украинците да се борят за своята държава е именно независимостта. Според проф. Станчев има една принципна разлика между Русия и Украйна е тя е в това, че руските войници, които самият той е виждал в Харков, след падането си в плен, казват: „Ние не искаме да воюваме за маниакалните амбиции на Путин, но ние разбираме, че украинците воюват за своята родина, за своята къща, за своята земя.“

Историкът сподели, че ако войната свърши в близките години него лично го вълнува каква ще остане Украйна за в бъдеще.

„Искам тя да стане страна без олигарси и без корупция. Това са два големи проблема, с които Украйна ще продължава да се бори и дано да спечели“, заключи проф. Станчев. /БГНЕС