Проф. Михаил Станчев и Юрий Фелщински: Демокрацията винаги побеждава
Русия е нещо вчерашно и минало, може би средновековието. Путин не желае да спре, Путин не е в състояние да спре, Путин не иска да разбере, че другите държави не желаят да се съгласят с неговите искания. Единственият шанс да спрем войната е да помагаме все повече и повече на Украйна да спечели, докато Русия бъде победена.
Оформят се две противоположни страни в днешната геополитическа глобална ситуация, но както знаем, в историята винаги демокрацията побеждава. Има определени нравствени и морални принципи и българите държат да подкрепят братския си украински народ.
Това заявиха в специално интервю за БГНЕС украинският професор по нова и най-нова история и бесарабски българин Михаил Станчев и американският историк с руски произход Юрий Фелщински.
Двамата представиха по-рано тази седмица първото издание на книгата "Третата световна: Битката за Украйна" на български език в Домът на Европа. Трудът на историците се превърна в световен бестселър през 2022 г., поради точната прогноза за инвазията на Русия в Украйна, направена от съавторите още през 2015 г. с публикуване на първото ѝ издание.
В отговор на въпрос кои са истинските мотиви за започването на войната на Путин в Украйна, Станчев и Фелщински се върнаха назад във времето, отбелязвайки сходствата между политиката на настоящия руски президент и политиката на Руската империя и Съветския съюз в исторически план.
Според Станчев реалните мотиви са „неговата идея (на Путин) да възстанови Руската империя, но не с класически, цивилизовани средства, които да направят една силна и демократична Русия, а с разпалването на военни конфликти в покрайнините на бившия СССР, започвайки с Казахстан, Кавказ, Приднестровието, а сега и Украйна“.
По думите на професора вторият повод за инвазията е желанието да се превземе Украйна, която е богат икономически регион.
„Ние сме технически развита нация и имаме производство. Поне в рамките на бившия СССР Украйна беше една от републиките, които попълваха могъществото на военно-промишления комплекс. Друга основна причина е желанието на Украйна да отиде към Европейския съюз и нежеланието да върви в една крачка с Русия. За нас Русия е вчерашно минало, може би средновековието. Нямам агресия в сърцето си срещу руския народ, но това, което прави Путин… е един нецивилизован, агресивен начин да се подчинят хората“, сподели той.
От своя страна Фелщински също бе категоричен, че става дума за стремеж към засилване на руския териториален контрол върху други държави.
„Дали можем да го наречем възстановяване на Руската империя, Съветската империя или създаване на друг тип империя, Путин иска контрол върху нови територии. Това е нещо обичайно както за Руската империя, която е съществувала преди 1918 г., така и за Съветския съюз по времето на Сталин“, посочи Станчев и допълни:
„Всъщност СССР, който беше огромна държава и имаше много съседки, успя да превземе поне част от територията на всяка една от тях. И така, ментално Русия или Путин смятат, че териториалната експанзия е единственият начин да станат по-силни и да се конкурират - преди всичко и най-вече със САЩ.
Основният урок, който Европа трябва да научи от конфликта, е че Русия трябва да престане да съществува като агресивна държава, смята проф. Станчев.
„Да се изолира от всякъде и от всички. Само това може да спре ръководството на Русия, от страна на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и нищо друго. И точно с победата на Украйна Европа ще има определена сигурност да отдалечи агресивната същност на руснаците“, каза професорът.
Фелщински допълни, че няма нищо случайно в настоящите събития.
„Това е само началото на реализацията на един основен проблем, който Русия има – стремежът да поеме контрола над други държави. Путин не желае да спре, Путин не е в състояние да спре, Путин не иска да разбере, че другите държави не желаят да се съгласят с неговите искания“, заяви историкът.
Той отбеляза и друг основен недостатък на съвременна Русия.
„Мисля, че е важно също така да се разбере, че проблемът не е само в Путин, а е много по-голям, защото става дума за Федералната служба за сигурност (ФСБ), която пое контрола над страната през 2000 г. Тези хора всъщност не са в състояние да съжителстват с други светове. Единственият начин, по който те виждат своето съществуване, е да контролират всичко и точно това се опитват да постигнат. Те искрено вярват, че в противен случай не биха могли да останат живи“, описа проблемната ситуация Фелщински, като уточни:
„В известна степен, когато виждаме Путин и си мислим, че Русия прави нещо ирационално, трябва да си спомним, че нещата са започнали да се развиват така още през 1917 г., когато болшевиките взимат властта и за първи път една държава се опитва да организира световна революция. До известна степен сме изправени пред същия проблем с Путин, само че без комунистическата идеология, защото от негова гледна точка причината за провала на комунистическата партия са ограниченията заради нейната идеология. Путин се опитва да постигне същите цели, но в същото време не се обвързва с подобни ограничения“.
В този контекст проф. Станчев коментира възможността други диктаторски режими на световната сцена да вземат пример от Путин и да предизвикат нови конфликти в бъдеще.
„Това, което виждам е, че диктаторските режими сега подкрепят Путин. Има такава тенденция. По този начин се оформят две противоположни страни в днешната геополитическа глобална ситуация. Както знаем, в историята винаги демокрацията побеждава. За кратко време не може да се придобие определен успех, но в крайна сметка демокрацията ще победи“, изрази увереността си той.
Фелщински допълни колегата си, като акцентира върху огромния контрол на специалните служби в Русия, което се случва за първи път в историята.
„Никога не сме имали ситуация, в която службите за сигурност да овладеят голяма държава, особено ядрена държава. Имаме много диктатори, монарси, политически партии, които са контролирали дадена страна, но никога държавната сигурност като институция. Ето защо в продължение на много години не можехме да разберем какво всъщност се случва в Русия, кой управлява и какви са плановете на тези хора“, коментира въпроса Фелщински, като уточни:
„Разбрахме кои са те едва след първите речи, които Путин започна да произнася през 2005-2006-2007 г., и вероятно след първата инвазия в Грузия през 2008 г., която остана ненаказана. Единственият извод, до който Путин стигна е, че това е добър инструмент за завземане на територии и той се опита да го повтори през 2014 г., а както знаем, и през 2022 г.
Фелщински бе категоричен, че Путин не е искал голяма, пълномащабна война през февруари 2022 г. и го сравни с Хитлер, който също не е знаел, че нападението срещу Полша на 1 септември 1939 г. ще прерасне във Втора световна война.
„Но това, разбира се, е нашата задача - да я избегнем (Световната война). Това е основната цел на тази книга - да обясним, че за да спрем разрастването на конфликта, трябва да спрем Путин. За да направим това, трябва да помогнем на Украйна, защото засега тя е единствената страна, която наистина се бие.“, посочи историкът.
В заключение съавторите на „Третата световна: Битката за Украйна“ отправиха своите послания към обикновените българи, които продължават да помагат на нападнатата страна.
„Преди всичко голяма благодарност и признателност, защото аз вярвам, че българския народ винаги ще ни подкрепя, както го е правил и преди. Като бивш дипломат бих искал да кажа, че няма никакви причини да има някакви неразбирателства в нашите двустранни отношения. Имаме богата история, имаме големи диаспори, особено българската диаспора в Украйна – най-голямата. Виждам, че има определени нравствени, морални принципи и българите държат да подкрепят братския си народ“, заяви проф. Станчев.
Фелщински пък посочи, че свободният свят няма друг избор освен да помогне на Украйна.
„Очевидно, че ако Украйна бъде превзета от Путин, а аз мисля, че това няма да се случи, но ако му бъде позволено, той ще продължи напред. Единственият ни шанс да спрем войната е да помагаме все повече и повече на Украйна да спечели, докато Русия бъде победена, защото Путин няма да спре сам“, уверен е той. /БГНЕС