„Това е единственият случай, в който осъществяваме изцяло всичко онова, което сме предвидили или онова, което са желали неговите инициатори. Съединението е допълнено и с една военна победа, която повдига самочувствието на нацията и мястото на България в общоевропейския контекст, и отношението към нея става съвършено различно“, каза историкът.
Той добави, че до 1885 г., ние сме едно намерение, което евентуално би направило държавност, но след Съединението, успешната Сръбско-българска война и успешната дипломатическа защита, вече всички разглеждат България като реален фактор в Югоизточна Европа.
Посланието на Съединението е, че когато нацията, държавата, обществото и общественото мнение имат идентични възгледи и имат еднакво решение на даден проблем, той може да бъде успешен.
„Това е един от малкото случаи, когато в България, по-голямата част от обществото, възприема идеята за Съединение и застава в нейна защита, въпреки различните подходи към нейното осъществяване. Най-важното е, че не се уплашихме от проблемите, които можеха и създадоха великите сили и нашите съседи, защото като нарушители на Берлинския договор, ние можехме да понесем много сериозни негативи в исторически план“, припомни проф. Палангурски и подчерта, че сме успели на шестата година, след подписване на Берлинския договор да ликвидираме една голяма част от неговите клаузи.
Той не би сравнил Съединението с Априлското въстание, защото последното е създало България, но също така и втора България в лицето на Източна Румелия.
„Това донякъде е продължение на всичко онова, което започва през април 1876 г., вече на ново ниво, с новите държавни структури на българите, които се самоуправляват от двете страни на Балкана и вече със силата и мощта на една държавна структура и армия, която произтича от тези структури. Това е естественото продължение на националната революция, в която Априлското въстание е върхът, защото то отвори пътят към създаването на свободна България. Съединението просто продължи този тласък“, посочи проф. Палангурски.