Проф. Минасян: Инвестициите са замръзнали

Политически напрежения в ЕС съществуват и ще съществуват и в бъдеще, но да се предвижда техния разрушителен за съюза ефект е категорично неприемливо. През последните десетина години инвестициите в българската икономика са замръзнали на равнище от около 18-19 млрд. лв. България се нуждае от промяна на икономическата политика. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р ик.н. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Как ще се отрази евентуалното забавянето на икономическата динамика в еврозоната върху българската икономика?

Проф. Гарабед Минасян: Вярно е, че преобладават очакванията за забавяне на икономическата динамика в еврозоната. Трябва обаче да се съгласим, че доминира също и инерцията в мисленето – политическото напрежение се свързва неизменно със спад в икономическия растеж. Историята показва, че нерядко така се случва, но не и задължително. В конкретния случай догадките отиват твърде далеч, като едва ли не се очаква разпадане на ЕС. Аз мисля, че това си е безотговорно и злонамерено заиграване. Политически напрежения в ЕС съществуват и ще съществуват и в бъдеще, но да се предвижда техния разрушителен за съюза ефект е категорично неприемливо. Убеждението ми идва от силното и необратимо желание на европейците да изградят една уникална Европа на бъдещите качествено различни междудържавни взаимоотношения. За съжаление непремерени и пресилени негативни пророчества съществуват и у нас, много повече в търсене на оригиналност и на избиратели на всяка цена, отколкото като следствие от сериозни и ангажирани оценки. Долавят се също и самодоволни нотки, като не си даваме сметка, че най-потърпевши от евентуални разрушителни политически напрежения в ЕС ще бъдем ние, нашата опашкарска България. Препоръчва се като алтернатива идеята за „Европа на нациите”, като поради незнание или съзнателно се премълчава, че ЕС е замислена и се осъществява като „Европа на нациите” и нищо повече.

Да се върнем към икономиката. В сила е максимата, че в икономиката няма истински екзогенни, а само ендогенни фактори. Всичко опира до същността и характера на вътрешното макроикономическо управление. Ако човек бездейства през горещите летни дни и не си оправя покрива на къщичката, през зимните дни ще се сблъска с разрушителни „екзогенни” факторни въздействия. Има основания за предвиждане на по-трудно икономическо време за еврозоната, но при нас факторните въздействия са по-различни. Ние не проправяме пътища в джунгла, ние се движим по добре утъпкани пътища. Ние сме опашкари и ни предстои много наваксване, преди всичко във вътрешен план. Оправданието с негативното действие на екзогенни фактори е удобно, но истинските причини трябва да си ги търсим в нас самите. Практиката показва, че кризисната зараза се придвижва по незнайни канали, но икономиката на България може и следва да намери пътища и възможности за изпреварващо (а не изоставащо) развитие.

БГНЕС: Готови ли сме за лош сценарий?

Проф. Гарабед Минасян: Ние никога не сме били готови за действие при лош сценарий. И сега не сме готови. Ние живеем в наш собствен измислен свят. Задоволяваме се със скромни порцийки и пропускаме възможността да си приготвим пищен обяд. Опияняваме се от темпове на икономически растеж от около 3 процента, които изглеждат прилично на фона на европейските проценти, но не забелязваме, че пропастта между средноевропейското равнище и България непрекъснато нараства. За да сме готови на лош сценарий трябва да имаме резерви. Резервите се трупат с експанзионистична икономическа политика. Капиталите и инвестициите, както и хората, субективният фактор, акумулират икономическите резерви. През последните десетина години инвестициите в българската икономика са замръзнали на равнище от около 18-19 млрд. лв..?! Да се чуди човек как се формират темповете (макар и мижави) на икономически растеж при замразена инвестиционна активност и ниска технологична среда. Същевременно български капитали напускат поголовно страната. За последните три години например (2016-2018 г.) средногодишно повече от 3 млрд. евро български капитали напускат страната (т.е. примерно една трета от вътрешните инвестиции!). Да не говорим за обезкървяването на населението чрез систематична емиграция. Ние обаче не очакваме лош сценарий, ние се чувстваме абонирани за добри сценарии без обаче да създаваме предпоставки за това.

БГНЕС: Какво бихте посъветвали управляващите, за да преодолеем задаващия се период на турбулентност?

Проф. Гарабед Минасян: Управляващите сякаш не усещат предизвикателствата на времето. Имам чувството, че се намираме във втората половина на 80-те години на миналия век. И тогава имахме позитивни темпове на икономически растеж, но напълно недостатъчни в сравнение със заобикалящата ни действителност. Тръгнахме през 50-те години наравно с Гърция и се събудихме 30-40 години по-късно изостанали на десетки години от нея. В началото на текущия ни век вървяхме ръка за ръка и рамо до рамо с нашата северна съседка Румъния, а две десетилетия по-късно отчитаме, че БВП на човек от населението в Румъния превишава нашия с около една трета! Какво не ни достига? Робуваме на щампи. Втълпили сме си, че т.нар. финансовата стабилност (по начина, по който я разбираме) е всичко, което трябва да постигнем – останалото очакваме да дойде от само себе си (но не идва!). Гледаме да удовлетворим и задоволим партийните си активисти – те са тези, които ще осигурят партийното домогване до властовите кранчета, т.е. просперитета на партийните фирмички. Не забелязваме, че в тази гонка си съсипваме машинката, ръждясват трансмисиите и започва буксуването. Корупцията е чисто политически въпрос, тя може да се свие до относително приемливи равнища при наличие на реална политическа воля. Лошото функциониране на институциите е следствие от мека политическа обвивка – преднамереният възнаграждаван лобизъм ерозира инвестиционната среда. Реалното разделение на властите е немислимо без съзнателно политическо движение в прогресивна посока. Антидефицитният бюджетен радикализъм се възприема едва ли не като истина от последна инстанция (всъщност е зомби инструмент). Всичко това формира едно активно въздействие (за съжаление негативно) на настройката върху базата, в противовес на все още живата, но погрешна Марксическа постановка.

БГНЕС: Нуждае ли се от промяна нашата икономическа политика с оглед на задаващите се трудности?

Проф. Гарабед Минасян: Безусловно. Но не толкова поради т.нар. задаващи се трудности, а по принцип. Не е нужно да се търси магическа пръчка в икономиката - такава няма, макар че опитите за нейното откриване продължават. Сега на дневен ред е включването ни в еврозоната, което очакваме с илюзията на болен, който си мисли, че му е необходимо само да отиде до Божи гроб и болежките му автоматично ще изчезнат. Няма автоматизъм в икономиката. Ясно е какво трябва да се направи, трябва само да се направи – мъчително, но резултатно!

БГНЕС: Споделяте ли песимизма за близкото бъдеще на европейските икономики, който се е настанил в експертното общност и финансовите институции?