Според него едва ли някой има полза от поведението на президента Радев, но обясненията могат да бъдат най-малко на две нива.
„Едното е повърхностното ниво и то е свързано с обстоятелството, че все пак двамата лидери на ПП бяха лансирани от самия Радев. Тоест очакванията към тях са били да има определена лоялност и определено продължаване на позицията, която техният ментор е заемал по всички политически проблеми. Това, че те се превърнаха в основни негови опоненти, не му е приятно чисто психологически и това разочарование се е засилило след публикуване на въпросните записи от заседанието на Националния съвет на ПП“, каза проф. Минчев.
Политологът отбеляза, че това е възможното психологическо обяснение, но то е повърхностно.
„Има по-дълбоки причини за неговото открито гневно поведение и те са свързани с обстоятелството, че Радев не може да се примири с факта, че начинът, по който той управлява със служебните правителства безпрецедентно дълго време, не може по никакъв начин да бъде легитимиран като нормален начин на управление“, подчерта проф. Минчев.
„Той очакваше, че това управление ще продължи поне известно време и се надяваше това да доведе до определена криза на възприемането на политическата система от страна на голяма част от избирателите, което пък да въведе на практическо равнище възможността за ревизия на конституционното устройство и преходът към някакъв тип президентска република“, добави той.