Проф. Неделчев: Ботев е най-българският деец и писател, с най-европейска ориентация

Христо Ботев е първият истински новобългарски писател и поет, заяви в интервю за БГНЕС литературният историк проф. Михаил Неделчев по повод 2 юни - Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

„С него приключва не само етап на Възраждането, но и започва едно истинско проявление на авторското начало в българската литература. Ботев, когато пише през 1868 г. някои от своите най-важни стихотворение, създава творби с лична интонация, личен глас. Той е написал най-гениалното българско стихотворение, което представлява един особен синтез на националния митопоетически текст. Вътре се прави синтез на един цял сюжет в националната ни история, на начина, по който българите отново са оплодително разлели своята държавнотворческа енергия из цялото национално пространство. Преди това се е случил този велик диалог между героическото „горе“ – навръх Балкана и робското „долу“ – в равнините. Това се случва в „Хаджи Димитър“, разказа проф. Неделчев за едно от най-хубавите Ботеви стихотворения.

Според него поетът-революционер е вписан в най-великата българска система от биографии: Васил Левски – Христо Ботев и Гоце Делчев – Пейо Яворов.

„Това е една четворна система от биографии, която създава един особен стожер в националната ни история. Когато Левски избира Ботев за своя поет, за своя публицист, за човека, на когото ще разкаже как работи вътрешната организация, за съжаление той не успява да го доведе вътре в България, за да му покаже. Същото това нещо обаче го прави Гоце Делчев с Яворов, той избира Яворов за свой Ботев 30 години по-късно“, смята изследователят.

„Христо Ботев е най-българският политически деец, писател и публицист, с най-европейска ориентация на мисленето. Той е свързан съвсем генетически и родствено с тези процеси, характерни за 1848 г. – „Пролетта на народите“. Ботев е неин изразител, изразител е на стремежите на българския народ за постигане на нова държавна самостоятелност, след като вече се е случило духовното възмогване. Той именно е този писател, който прави удивителния синтез между народното и личното творчество. В неговите стихотворения звучи народната песен, но по сложен начин, трансформирана и синтезирана“, посочи още проф. Михаил Неделчев.

Той припомни, че Христо Ботев се приема и за създател на жанровото многообразие в българската лирика.

Литературният историк обаче признава – трудно е да се чете Ботев, дори за професионалистите. Това важи както за неговата поезия, която всички смятаме, че познаваме и разбираме, дори често рецитираме наизуст, но и за неговата публицистика. „Слава Богу имаме добри издания на Ботев. Това е една традиция, заложена още от Захарий Стоянов и продължена след това“, посочи професорът.

„Ботев трябва да се чете внимателно, за да откриваме отново и отново заложеното и закодираното от него. За да се чете Ботевата публицистика, трябва човек да познава цялата европейска и световна история на XIX век. Трябва да знае и какви са предвидените от Ботев и революционерите бъдещи пътища за освобождението, изваждането на европейските народи извън диктата на империите и начина, по който след това Европа ще търси своето обединение. Все проблеми, заложени в публицистиката на Ботев и цялата му литературна дейност“, допълни още той.

На въпроса имаме ли нужда от нов Ботев, Ботев на нашето съвремие, както и възможно ли е такъв да се появи, отговорът на проф. Неделчев е категоричен: „Не, Ботев не може да се появи отново. Този удивителен подвиг, който славим днес и който представлява една красива романтическа приказка – слизането на юнаците на козлодуйския бряг, целуването на земята, походът към гибелта им, която ги прави безсмъртни – това не може да се повтори. Случва се веднъж в националната история“.

Като литературен историк, внимателно изследвал Ботевите текстове, проф. Неделчев посочи още, че посланията в тях за бъдещите поколения са много. Едно от тях обаче се откроява – „силно да любят и мразят“. „Посочил ни е ясно какво трябва да обичаме: да обичаме Родината си, да обичаме рода си, майка си, баща си. Да обичаме Отечеството, защото то ни обича“, категоричен е изследователят. /БГНЕС