Проф. Николов: Самуилова България носи прабългарската държавна традиция

Самуилова България е носител на прабългарската държавна традиция. Тази традиция се запазва през целия период на съществуването на Първата българска държава – от нейното създаване при Аспарух до нейната гибел при наследниците на Самуил.

Първите българи на Балканите не са Куберовите или Аспаруховите българи. Първите българи се заселват в териториите на днешна Македония още по времето на император Анастасий (491-518 г.)

Сблъсъкът между цар Самуил и император Василий продължава цели 50 години и е най-дългият военен конфликт на Балканите преди идването на османските нашественици.

Гробът на цар Самуил на острова в Малкото Преспанско езеро е знак за българското присъствие там и този знак трябва да стои там.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. д-р Георги Николов, който преди дни издаде книгата „Из историята на Самуилова България“.

На днешната дата през 1014 г. се състои битката при крепостта Ключ, където Василий II нанася смъртоносно поражение на българите, довело до гибелта на Самуил.

„Най-големият син“

Едно от важните открития на проф. Николов е, че цар Самуил не е най-малкият син на комит Никола и неговата съпруга Рипсимия.

„Един внимателен преглед на изворите показва, че цар Самуил не е бил най-малкият от четиримата братя комитопули, а напротив е най-големият. Моите основания се базират на старозаветната библейска история, където персонажите с тези имена са в съвсем друг ред. От една страна, Самуил е носел име, което в еврейския език означава „дарен от Бога“, „пожелан от Бога“. Това обикновено е характеристика за първородното дете, дошло при родители, които дълго време не са имали деца. От друга страна самата активност на Самуил, неговите действия показват, че той вероятно е бил най-големият от четиримата братя“, заяви специалистът по средновековна история.

В изворите на Йоан Скилица и Йоан Зонара те са били изброени в следния ред - Давид, Моисей, Арон и Самуил. Според проф. Николов това е подредбата на тяхната смърт: пръв умира Давид, след него загива Моисей, Арон е убит по заповед на Самуил и най-накрая умира и самият Самуил.

Медиевистът предлага и нова идентификация на гробовете, открити на остров Свети Ахил в малкото Преспанско езеро от археолога проф. Николаос Муцопулос.

„В първите два гроба са били погребани или препогребани родителите на Самуил Никола и Рипсимия и неговият брат Давид. Третият гроб е очевидно на Самуил, там са намерени костите, които се пазят и до днес. В четвъртия гроб са погребани няколко души, предполагам, че това са тленните останки на Гаврил-Радомир и някои от членовете на неговото семейство, които също са били погубени по заповед на новия цар Иван Владислав“, каза проф. Николов.

Самуиловото царство - продължител на прабългарската традиция

В ранното българско Средновековие, което продължава на Балканите от VII до XI век има един много важен елемент, който доминира в държавното отношение. Това е прабългарската държавна традиция.

„Прабългарската държавна традиция се запазва през целия този период, независимо от покръстването. Единствено религиозната обвивка се сменя след 865 г., когато България приема християнството. Изчезват колобрите, изчезват езическата роля на владетеля като първожрец. Но титлите и всичко останало се запазва. Имаме кахвани по време на цар Самуил и неговите наследници – това са кахван Домитиан, кахван Теодор, техният брат Мелитон. От кахвански род е водачът на въстанието през 1072 г. Георги Войтех. По времето на въстанието на Петър Делян се споменават ичиргу боили. По времето на Иван Владислав се споменава топарх на вътрешните крепости, което в свободен превод означава ичиргу боил“, заяви проф. Николов.

Той е категоричен, че държавната традиция на Самуиловото царство е българска. „Български характер има и населението, което населява югозападните български земи, които по онова време не се наричат Македония. Във византийските извори те се наричат Склавиния. Влизайки в пределите на Българското царство, този регион получава името Долна земя и е третият дял на Българското царство“, добави ученият медиeвист.

В книгата си той цитира византийската писателка Анна Комнина /пряка наследница на Иван Владислав – бел.ред./, която казва, че от първия цар Мокрос тръгва една династия, която завършва със Самуил.

„Отдавна е показано, че този Мокрос е една метатеза на името Крумос. Такива метатези често се срещат в ръкописите. Т.е. Самуил е принадлежал кръвно родствено към Крумовата династия, макар и не по пряка линия. Друг византийски писател Михаил Псел казва, че българите имат за обичай да слагат начело на държавата си само човек от царско коляно. Т.е. Самуил не е някакъв бунтовник, някакъв случаен човек. Той е признат от църквата и народа за цар след смъртта на Роман, защото е бил кръвно родствено свързан с династията. Предполагам, че това е по майчина линия. Неговата майка Рипсимия е имала арменски произход и знаем, че Армения е една земя, която много отдавна е свързана с прабългарите“, каза проф. Николов.

Българска епопея

Сблъсъкът между цар Самуил и император Василий II продължава почти 50 години и е най-дългогодишният военен конфликт на Балканите преди идването на османските турци.

„В този титаничен двубой Византия е разполагала с огромни човешки и материални ресурси, главно в Мала Азия, и своевременно е могла да възстанови силите си и да продължи с неотслабваща сила войната с българите. Докато България постепенно се е оказала в югозападния ъгъл на Балканските полуостров и тази дългогодишна войне е довела до нейната агония“, отбеляза проф. Николов.

Той припомни, че на два пъти Самуил губи цялата си армия – в битката при река Сперхей през 996 г. и битката при крепостта Ключ през 1014. Неговите наследници се опитват за залъжат Василий и да спечелят време, за да възстановят българската армия и да се съпротивляват.

Последните 4 години от съществуването на Първото българско царство са една агония заради загубата на „тази гигантска личност“, каквато е била цар Самуил.

„В средновековието ролята на личността е била много по-важна, отколкото в днешно време. Той е бил едноличен монарх и неуморим войн или както казва един византийски извор: „Непобедим по сила и ненадминат по храброст“. Изчезването на тази политическа фигура сломява българите“, заяви проф. Николов.

След смъртта на Самуил основната цел на Василий е да не допусне възкачването на нов български владетел, което той не успява да постигне в началото. Едва след смъртта на Иван Владислав с помощта на българската царица Мария, патриарх Йоан и кахвана Богдан, Василий успява да предотврати възцаряването на Пресиян. Царството остава без цар и загива.

Френският учен Густав Шлюмберже написа книга за сблъсъка между Самуил и Василий, който кръсти „Византийска епопея“, нашият акад. Васил Гюзелев го поправи – „Българска епопея“.

Костите на Самуил не се търгуват

През 2014 г. по повод на честванията на 1000 години от битката при Ключ се появи идеята костите на цар Самуил да бъдат върнати у нас. Професор Николов разкри, че тогава Гърция е предложила сделка на най-високо ниво. В замяна на неговите тленни останки да получи няколко стотин гръцки ръкописи. Според него това е неравностойна размяна, но има и далеч по-важни етични и човешки причини.

„Първо не е християнско костите да се търгуват и да се разнасят. Това не са кости на светец. Те трябва да бъдат препогребани там, където са намерени. Там е пожелал Самуил да бъде погребан до гробовете на своята майка, баща и брат, до своя небесен покровител Свети Ахил, чиито мощи е пренесъл в същата тази базилика, където е неговият гроб“, подчерта проф. Николов. Според него преди това те трябва да бъдат изследвани с най-модерните методи и да бъдат поставени в специален ковчег, за да не бъдат унищожени.

„Гробът на цар Самуил на острова в Малкото Преспанско езеро е знак за българското присъствие там и този знак трябва да стои там“, категоричен е проф. Георги Николов. /БГНЕС