Той подчерта, че ние никога не трябва да забравяме, че патриарх Евтимий е един реформатор на българския език и книжнина, един блестящ творец. „Патриарх Евтимий Търновски е една от емблематичните личности в нашата история, неговата роля излиза извън пределите на Търновската царство и Търновската патриаршия“, заяви проф. Павлов.
Последният български патриарх, преди падането на България под ударите на османските турци, още приживе получава признанието на своите съвременници. Проф. Павлов припомни, че Григорий Цамблак в похвалното слово за него казва, че славата му се носи до Северния океан, т.е. едни огромни пространства, в които живеят православни християни – славянски и неславянски народи, където неговото творчество играе цивилизационна роля. Друг съвременник, Видинският митрополит Йоасаф, който е под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, а не под Търновската казва: „беше по-добре слънцето да изгасне, отколкото да замлъкне евтимиевия език“, т.е. това е още едно свидетелство за огромното влияние на неговата личност в православния свят и православна Европа.
„Патриарх Евтимий заслужава изключително висока оценка и той я получава от своите съвременници“, добави историкът.
Проф. Павлов отбеляза, че в началото на 20 век известният румънски историк акад. Николае Йорга пише книгата „Византия след Византия“.
„С не по-малка сила може да се използва понятието Средновековна България след Средновековна България, защото по това време българското влияние е изключително мощно и това е оценено от големи умове на човечеството, сред които е големият британски историк и философ на историята проф. Арнолд Тойнби. Той говори за това българско културно излъчване, а един от най-мощните двигатели на това излъчване е евтимиевото слово“, подчерта историкът.