Проф. Пол Кругман: Защо съм дълбоко обезпокоен за Америка

Допреди няколко дни се чувствах доста оптимистично настроен за перспективите на Америка. В икономическо отношение имахме година на силен растеж и спадаща инфлация - и освен убедените републиканци, които не виждат нищо добро, не чуват нищо добро и не говорят нищо добро, когато президент е демократ, американците изглежда признават този напредък. Изглеждаше все по-вероятно, че здравият разум на нацията ще надделее и демокрацията ще оцелее.

Но наблюдавайки безумието около възрастта на президента Джо Байдън, за първи път съм дълбоко загрижен за бъдещето на нацията. Сега изглежда напълно възможно през следващата година американската демокрация да бъде безвъзвратно променена.

И последният удар няма да бъде възходът на политическия екстремизъм - този възход със сигурност създава предпоставки за катастрофа, но той е част от пейзажа от известно време насам. Не, онова, което може да превърне тази заплаха в катастрофа, е начинът, по който извиването на ръце около възрастта на Байдън засенчи истинските залози на изборите през 2024 г. Това ми напомня, както и на всички, които познавам, за фурора през 2016 г. около имейл сървъра на Хилъри Клинтън, който беше незначителен проблем, който можеше да обърне изборите в полза на Доналд Тръмп.

Както повечето хора вече знаят, Робърт Хър, специалният съветник, назначен да проучи твърденията за неправомерни действия от страна на Байдън, заключи, че президентът не трябва да бъде обвиняван. Но докладът му включваше неоправдан и напълно непрофесионален удар по умствената острота на Байдън, очевидно въз основа на трудността на президента да си спомня конкретни дати - трудност, с която, както писах по-рано, всеки се сблъсква на каквато и да е възраст. Безпричинното отношение на Хър към Байдън повтори безпричинното отношение на Джеймс Коми към Клинтън - и Хър, и Коми изглежда искаха да заемат политически позиции, когато това не беше тяхно задължение.

Това е случай на бюрократи, които превишават границите си по начин, който в най-добрия случай е небрежен, а в най-лошия - злонамерен.

Да, вярно е, че Байдън е стар и ще бъде още по-стар, ако спечели преизбирането си и изкара втори мандат. Иска ми се демократите да бяха успели да се споразумеят за консенсусен наследник преди година или две и Байдън да беше в състояние да се оттегли в полза на този наследник, без да предизвика вътрешнопартийна свободна борба. Но да се разсъждава дали това би могло да се случи, сега е безпредметно. Това не се случи и Байдън ще бъде кандидатът на демократите.

Вярно е също така, че много избиратели смятат, че възрастта на президента е проблем. Но има възприятие и има реалност: всеки, който наскоро е прекарал време с Байдън (а аз го направих), може да ви каже, че той е в пълна кондиция - напълно ясен и с отлично разбиране на детайлите. Разбира се, повечето гласоподаватели нямат възможност да го видят отблизо и екипът на Байдън е този, който трябва да се справи с това. И да, той говори тихо и малко бавно, макар че това отчасти се дължи на житейската му борба със заекването. Между другото, той има и чувство за хумор, което според мен е важно.

Най-важното е, че Байдън е бил изключително ефективен президент. Тръмп прекара четири години, твърдейки, че голяма инфраструктурна инициатива е съвсем близо, до такава степен, че "Седмица на инфраструктурата!" се превърна в постоянна шега; Байдън действително постигна приемане на законодателство. Тръмп обеща да съживи американското производство, но не го направи. Политиките на Байдън в областта на технологиите и климата доведоха до увеличаване на инвестициите в производството. Неговото усъвършенстване на Obamacare доведе до здравно осигуряване на милиони хора.

Ако питате мен, тези постижения казват много повече за капацитета на Байдън, отколкото неговите случайни словесни прегрешения.

А какво да кажем за неговия опонент, който е само с четири години по-млад? Може би някои хора са впечатлени от факта, че Тръмп говори силно и злобно. Но какво да кажем за това, което той всъщност казва в речите си? Те често са блудкави салати от думи, пълни със странни твърдения като твърдението му, че ако загуби през ноември, "ще променят името на Пенсилвания".

Да не говорим, че обърка Ники Хейли с Нанси Пелоси и сбърка Е. Жан Карол с една от бившите си съпруги.

Речите на Тръмп ме карат да си спомням за ужасния случай на баща ми миналата година, когато той страдаше от слънчасване - пристъпи на непоследователност и войнственост след настъпването на тъмнината. И се предполага, че трябва да се притесняваме за психическото състояние на Байдън?

През последните няколко дни, докато в националната дискусия преобладаваха разговорите за възрастта на Байдън, Тръмп заяви, че няма да се намеси, за да помогне на "провинилите се" членове на НАТО, ако Русия ги нападне, като дори намекна, че може да насърчи такава атака. Изглежда, че той не смята НАТО за нищо повече от рекет за защита и след всичко това все още няма представа как работи алиансът. Между другото, Литва, членката на НАТО, която Тръмп нападна, е похарчила по-голям процент от своя БВП за помощ на Украйна, отколкото която и да е друга държава.

Отново ми се иска тези избори да не са състезание между двама възрастни мъже и като цяло се притеснявам от американската геронтокрация. Но независимо дали ви харесва или не, това ще бъде състезание между Байдън и Тръмп - и по някакъв начин ясният, добре информиран кандидат получава повече жега заради възрастта си, отколкото гръмкият му, оспорващ фактите опонент.

Както казах, до преди ден се чувствах донякъде оптимист. Но сега съм дълбоко обезпокоен за бъдещето на нашата нация. /БГНЕС

-------------------------------------------------------

Проф. Пол Кругман, „Ню Йорк Таймс“.