Кап. Списаревски не се озовава случайно в авиацията, тя е неговото призвание. По време на обучението си в Германия той преживява някои инциденти, като се сбива с наши тогавашни съюзници германци, защото се веселили в съседната стая при условие, че в същия ден наш български пилот е загинал по време на тренировъчен полет. В друг случай влязъл в конфликт с младежи за това, че слушат небългарски песни.
Трябва да запомним кап. Списаревски като герой, защитил българското небе с живота си, защото най-ценното за него е била Родината. Защото без Родина, ние сме обречени на робство, той затова е загинал – за да отстои честта на народа си, на Родината си, правото й на свобода, правото да не бъде бомбардирана по този варварски начин, правото й да съществува, категоричен е проф. полк. Димитър Недялков.
Кап. Списаревски загива във въздушен бой на 20 декември 1943 година. Той губи живота си заедно с още едно изключително 24-годишно момче – подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Такива хора трябва да помним, защото съществуваме благодарение на тях. Благодарение на такива герой днес България съществува. Такива герой днес има в съвременната военна авиация – такива мъже и жени, които денонощно изпълняват дълга си. Друг въпрос е дали ние оценяваме и уважаваме труда им, и въпреки, че не се показват по медиите, техният живот минава в служба на Родината. Свободата е скъпо нещо, и обикновено цената за нея се плаща от най-свестните хора в нацията, тези хора, за които никой не говори, заключи проф. полк. Недялков. /БГНЕС