Проф. Сашо Пенов: Необходима е ефективна връзка образование-наука-бизнес

В последните години стигнахме до там, че 54% от завършилите университет се реализираха на пазара на позиции, които не изискват висше образование. Затова обучението трябва да се свърже с пазара на труда. Важно е да се изгради ефективна връзка образование-наука-бизнес.

Това заяви служебният министър на образованието проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на рейтинговата система на висшите училища в страната, предаде репортер на БГНЕС.

Пенов отбеляза, че независимо от негативните икономически ефекти, свързани с COVID пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование в страната, спада - до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година.

Най-ниска безработица се наблюдава сред завършилите медицина, фармация, военно дело или математика, информира проф. Пенов: Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите „Военно дело“ и „Математика“. Най-висок е той в направление „Социални дейности“ 3,7%.

Той съобщи, че е намалял броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина и се увеличават чужденците, които избират да учат в България.

Рейтинговата система отчита и по-добра реализация на завършилите и по-голям брой на научните публикации.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по „Информатика и компютърни науки“ -3456 лв. осигурителен доход. Следват завършилите „Математика“(2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.).

В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията „Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366). Най-голямо намаление има в направление „Икономика“ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 действащи студенти. Следват го „Педагогика“ със 17 083 обучаващи се и „Медицина“ с 13 271.

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите.

„Св. Климент Охридски“ е университетът с най-много действащи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. /БГНЕС