Проф. Тодор Мишев: Силен дух, а не модерно оръжие е крепяло опълченците

3 март не беше национален празник нито по време на социализма, нито по време на Царство България. Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго важно събитие в историята ни, затова е редно той да остане, наш национален празник.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Тодор Мишев, преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“.

Руското командване не е направило добър разчет на войната и това я е забавило в началните етапи на конфликта.

„Руското командване не е направило добър план на войната и още след форсирането на Дунав той няколко пъти се променя. Осман Паша, когато го пленяват казва за руските войски, че ако са имали по-добро командване отдавна са щели да победят Османската империя“, заяви проф. Мишев.

Българското опълчение е включвало около 11 000 човека, които са били въоръжени със стари френски пушки.

„Опълчението е около 11 000 човека. Първо е било предвидено да изпълнява помощни функции, но още с първото голямо сражение показва своя дух. Участва в двете решителни сражения при Стара Загора и Шипка. Любопитен е съставът на опълчението, то покрива цялата територия на Сан Стефанска България. Никой почти не го е координирал, издава се един призив за събиране на доброволци и всички тръгват към уреченото място. За около 5500 от опълченците се знае, къде са им родните места. Най-много са от Търново. Основно са от Северна България. Опълчението е изцяло оборудвано от руснаците. Руснаците ги въоръжават със стари френски пушки, които не са с добро качество. Дух, а не модерно въоръжение е крепяло опълченците. Османската армия има много по-модерно въоръжение, 90 % от турските войници са били с американски пушки, както и с много по-далекобойна артилерия от руската“, заяви той.

Няма митове относно битката при Шипка, 5000 българи и руснаци наистина отблъскват над 30 000 османски войници.

„Митове няма. Турците атакуват с 30 000 войници, а нашите са отбраняват с 5000 човека. Два руски полка и част от българското опълчение. Голяма е грешката на руското командване, което изпраща основните сили към Елена, защото са смятали, че там ще мине армията на Сюлейман Паша, но той тръгва през Шипченския проход и изненадва руската армия“, отбеляза проф. Мишев.

Санстефанският мирен договор е предварителен и той не успява да влезне в сила.

„Санстефанският договор е предварителен, той не влиза в сила. Той е един личен триумф на граф Игнатиев, той чертае една разширена България, част от някои територии населени с българи остават извън договора от Сан Стефано, а други територии населени с други народи влизат. Граф Игнатиев се е чувствал горд, за да очертае тази България, като дори малко го скастрят в Петербург, че е направил толкова голяма държава. Руският император започва да го убеждава, че тези граници на България няма как да бъдат реализирани. Русия е толкова изтощена, толкова притисната от съюзниците и враговете си, затова не е могла да застане на страната на България“, каза историкът.

Гърция и Сърбия не взимат почти никакво участие в нашата борба, въпреки че българите помагат изключително много, когато двете ни съседки се борят за независимост.

„Гърция няма никакво участие в нашата освободителна война. Те винаги са ни мразили и са искали да дръпнат своята държава на север. Сърбия се включва много късно във войната, защото тя не е готов за нея, заради поражението, което е претърпяла на предната година в конфликта с Османската империя“, припомни историкът.

Английските политици не искат Русия да има излаз на топло море, затова не допускат да се създаде целокупна България.

„Английските политици си го казват директно, че не се интересуват от българите, а се интересуват Русия да няма излаз на топло море. Страхът, че Русия може да получи излаз на Егейско море е много голям“, каза проф. Мишев

Гръцкото влияние и добрите им връзки с Франция и Англия изиграват лоша шега на България.

„Гръцкото влияние е силно, Франция и Англия разглеждат Гърция, като стратегически съюзник. Те възприемат Румелия и Княжеството, като бивша византийска територия“, каза професорът.

Реакциите от Берлинския конгрес в България са като при трагедия.

„Нас никой не ни пита. Българите не са допуснати до конгреса и не са имали думата. Великите сили не искали ревизия, независимо дали сме изпращали чети в земите останали под властта на Османската империя или не. Кресненско-Разложкото въстание е такъв пример предварително изложен на неуспех“, заяви историкът.

Без 3 март нямаше да се случи нито едно друго важно събитие в историята ни, затова е редно той да остане, наш национален празник.

„Ако го нямаше 3 март нямаше да го има нито Съединението, нито 24 май. 3 март стана национален празник 90-те години. Той не е бил национален празник нито по времето на социализма, нито по времето на Царство България. Трябва ли да изтрием нещо, за да го забравят поколенията или трябва всичко да запазим, за да служи, като пример. Ако изтрием нещо от историята си, има опасност отново да я повторим“, категоричен е проф. Тодор Мишев. /БГНЕС