Проф. Здравко Попов: Икономическите проекти не трябва да скриват спорните проблеми с РСМ, защитата на българите е наш дълг

Настоящата политика на правителството на Кирил Петков създава благоприятни условия за развитието на икономическите отношения между двете страни и това може да се тълкува като изграждане на подходящ контекст за решаване на същинските проблеми. Този контекст обаче не трябва да забулва същинските спорни въпроси, заради които София е наложила вето на започването на преговори на РС Македония с ЕС. Спорните въпроси не могат да се мислят като икономически или пазарни.

Спорните въпроси между България и РС Македония не трябва да се отлагат за някакво бъдеще, например, когато Скопие започне преговори за ЕС или когато стане негов член. Ако се отложат тези въпроси за след време, България показва своя външнополитическа немощ. Не защитаваме и не сме в състояние да защитим правата на македонските българи. В модерните международни отношения, държава, която не се грижи за правата на своите сънародници в чужбина е възприемана за слаба държава.

РСМ е днешния приоритет на българската външна политика. Този приоритет е едновременно национален и европейски. Затова трябва да му се даде институционален характер. Трябва да се създаде специален аналитичен център, който да организира и да побере в себе си цялата възможна информация и експертиза, която е свързана с отношенията ни със Скопие. Въз основа на неговата работа трябва да се вземат политическите решения.

Това се казва в анализ за БГНЕС на проф. Здравко Попов, външнополитически съветник на президента Желев, основател и директор на Дипломатическия институт на МВнР, посланик в Чехия, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Президент на Института за публична политика.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на неговия анализ:

Целта на преговорите между София и Скопие е една и тя е обща за двете страни – пълноправно членство на РС Македония в Европейския съюз. По въпроса за целта нямаме никакви различия и спорове. Това е една мечтана цел на РСМ, тя е извървяла голямата част от пътя си на подготовка за преговорите си с ЕС, и ние отдавна желаем и се стремим РСМ да бъде член на ЕС, да бъдем в едно семейство и да се движим заедно и да развиваме много съвместни проекти, като страни членки на ЕС.

Въпросите, които наричаме спорни помежду си, са също важна част от тази подготовка, от чието решение ще зависи движението по пътя към това членство в ЕС. Ние сме изказали определени съображения, формирали сме наша позиция, но и сме предложили начини за разрешаване на тези спорни проблеми, съзвучни с европейските демократични практики. Досега плодотворен и конструктивен диалог по спорните въпроси не се е получавал. Следователно същността на преговорите не е целта (ЕС), а начинът по който двете страни ще си стиснат ръцете по спорните въпроси. Върху това трябва да съсредоточи вниманието в тези преговори.

Възприемам новия подход на премиера Кирил Петков като един полезен „обиколен път“, косвен начин, по който може да се пристъпи към разрешаването на самите спорни въпроси.

Очевидно е, че наличието или липсата на транспортни връзки между София и Скопие не е спорен въпрос. Да, това е един много важен проблем, но той не е спорния въпрос, заради което е наложено българското вето. Такива са и много други въпроси, които са свързани с икономически проекти – инфраструктура, дигитализация, енергетика, които са изключително важни и трябва да се разрешат, включително Коридор №8. Бизнес подходът трябва да бъде възприеман не като разрешаване директно на спорните въпроси, а като създаване на благоприятна среда за разрешаване на спорните въпроси.

Ветото ни е позволено като страна членка на ЕС, когато има спорни въпроси със свой съсед. Това е право на вето, един институционален правен и международен инструмент. България се е възползвала от това право да наложи вето, защото има много сериозна проблематика, която трябва да се изчисти преди да тръгне преговорният процес на РСМ.

Едно от най-важните неща заради, което е наложено това вето, е въпросът за признаване на българска идентичност, на българското съзнание и самосъзнание на граждани на РСМ. Ако ние не се борим за нашите сънародници да придобият един правен и граждански статус, ние няма да можем да създадем възможност на РСМ да преговаря с ЕС.

Откриваме, че в нейната конституция изобщо не се споменава за българска общност. Споменава се за албанска, сръбска, турска общност, но не се споменава българската. Трябва да постигнем разбиране по тази много важна тема – необходимостта да бъде призната българска национална общност на територията на РСМ, да бъдат признати неоспоримо правата на македонските българи на територията на РСМ. Тези права са най-различни. Виждаме много случаи, когато хора с удостоверено и декларирано българско самосъзнание не могат да си намерят работа, защото са се обявили за македонски българи. Има и много други случаи, които са свързани с цяла серия от човешки права. Идентичността и репутацията на Европейския съюз пред света са защита на човешките права. Записано е в Хартата на фундаменталните права на европейските граждани, която е неотнимаема част от Лисабонския договор, благодарение на който ние функционираме като страни-членки на ЕС. Преговорите, които ще води РСМ, ще са в рамката описана в Лисабонския договор и Хартата. Сърцевината на нашите преговори е – българите в РСМ да получат конституционни гаранции, че българската национална общност е с абсолютно равни права с всички останали общности на територията на РСМ, признати в сегашната конституция на РСМ.

Спорните въпроси не трябва да се отлагат като въпроси на бъдещето. Напълно е възможно, ако нашите икономически проекти започнат да се развиват добре, да се каже, че спорните въпроси ще бъдат отложени за бъдещето, когато РСМ започне да преговаря с ЕС или дори когато стане член на ЕС, тогава отново ще ги повдигнем и тогава ще ги решаваме. Мисля, че ако направим този ход и отложим тези въпроси, тогава ще сме показали политическа яловост и външнополитическа немощ. Но това, което е по-важното, няма да сме защитили нашите сънародници в РСМ. А в модерните международни отношения това се смята за изключително голям грях. Държава, която не се грижи за правата на своите сънародници в чужбина, се смята за слаба и безотговорна държава.

Икономическите проекти не трябва да ни разфокусират и да подменят спорните въпроси. Фокусът трябва да е върху материята, причинила ветото. Спорните въпроси трябва да се опишат много прецизно и детайлно от двете страни, да постигнем съгласие по тях като спорни. Тези спорни въпроси ги слагаме в един по-широк контекст, една по-голяма прагматика – икономика, култура, медии, общи празници, общи заседания на правителствата. Тази прагматика създава доверие, приятелство и взаимоизгодност.Това е много хубаво, говори се на друг език, диалогът става наистина възможен и продуктивен. Но това не трябва да измества фокуса, заради което е ветото.

Пътищата са дипломатически, но същият този дипломатически процес трябва да водим и със страните-членки на ЕС. До голяма степен ние не успяхме да разясним успешно в страните-членки на ЕС нашето вето за спиране на преговорите на РСМ. Това беше една рехава работа, несистематична и неубедителна, когато я сравним с моделите и практиките на провеждане на национални кампании в защита и провеждане на национални интереси. Трябва да кажем, че нашата позиция по отношение на РСМ е национална кауза, по която са обединени всички основни партии и институции на държавната ни власт.

Дискриминацията, неспазването на човешки права, непризнаването на националната идентичност, на държавотворния характер на българската общност, езика на омразата, начина по който се преподава в училище историята – всичко това е свързано с нашето вето. Тази позиция трябва да бъде разяснявана на всички страни-членки на ЕС и не само на техните правителства, но и на гражданите им. Това може да стане по пътя на публичната дипломация. Това е един инструмент, който у нас е сравнително неразвит. Трябва да се инвестират усилия в тази посока. Случаят с РСМ е един добър повод, за да се ускори и развие една цялостна ефективна дипломация на България – и конвенционална и публична - в Европа и в света.

РСМ безспорно е приоритетът на българската външна политика, който рязко се откроява от всички останали. Един такъв водещ и голям приоритет трябва да придобие и своя институционален характер. Би трябвало да се създаде някакъв функционален център, който да събере и организира цялата информация и експертиза, свързана с РСМ. Тук трябва да се включат участници от най-различни институции – МВнР, служби за сигурност, държавна администрация, експерти на граждански организации, журналисти, научни институти. През работата на този център трябва да се види цялата картина. Ако не виждаме цялата картина и същността, заради която се водят тези преговори, няма да можем да се справим. /БГНЕС