Проф. Здравко Попов: В момента тече битка за Европа, важно е кой ще спечели Белия дом

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него. БГНЕС: Как Доналд Тръмп промени света? Проф. Здравко Попов: Неговото присъствие отекна в света и създаде нова платформа за преформатиране на международните отношения, на световния ред, на генериране на нови центрове на власт.

Доналд Тръмп реши да стане президент на САЩ, правейки свой идеологически избор, а именно като избра консерватизма като идеологическа платформа на своята предизборна кампания и впоследствие и на своето президентско управление. Американският консерватизъм е особена традиция в Щатите и за доста дълъг период от време тя беше маргинализирана от бума на либерализма и опиянението от края на Студената война и превръщането на САЩ в единствена водеща сила в света, превръщането на целия свят в американски пазар. Всичко това маргинализира един класически американски модел на правене на политика, който най-общо се изразява в това, че за да бъде първа в света, Америка не трябва да се обвързва с дългосрочни ангажименти и да стои сравнително изолирана от процеси, които не са нейни. Това е свързано и със специфичната роля на военните, които са истинските носители на американския патриотизъм. Това, което Доналд Тръмп дефинира по време на предизборната си кампания през 2016 г. и слоганът „Да направим Америка велика“ целеше да покаже, че Америка може да бъде самостоятелно лидер в света, всякакъв лидер – политически, икономически и военен, и да не споделя това лидерство с други страни в света, особено с така наречените международните организации. Той се опита да се свали стойността на международните организации като посредници и регулатори на отношенията между държавите, включително НАТО, ЕС, СТО, СЗО, дори и с намаляване ролята на ООН в тези отношения. Това беше шок за либералната цивилизация и за Европа специално, тъй като нейният подем и растеж беше следствие на именно такава парадигма на международните отношения: отворени общества, партньорства, споделени лидерства, споделени икономики и политики… И изведнъж Америка казва: „Не! Спирам да инвестирам, спирам да харча пари, спирам да пращам войници в Европа и в Близкия Изток и т.н. Или си вдигате военните бюджети, или САЩ излиза от тази организация – няма американският данъкоплатец да плаща за такива тежки бюрокрации в света, които не носят някаква изгода за американските граждани.Втори път той девалвира ролята на транснационалните компании, които наричат себе си американски, но всъщност са надтериториални, т.е. глобални. Една транснационална корпорация може да е със седалище, където си иска, защото за нея няма граници. Тръмп се опитва да възстанови един стар модел на Вестфалската система на международни отношения, а именно, че териториалната идентичност е част от идентичността на икономиката и бизнеса на САЩ. Тя трябва да произвежда на територията на САЩ и тогава да се нарича американска компания, а не да стои в Китай или да произвежда в Коста Рика, например. Ако искат да стоят там, ще трябва да плащат 40 % мито, за да ползват американския пазар. Т.е. Тръмп защити именно този модел, че Америка означава не само национална, но и териториална идентичност и че иска да направи Америка велика в нейните граници – САЩ като нация и територия. Превръщайки американските граждани в приоритет на своята социална, икономическа и здравна политика той видя в огромните маси мигранти, които нямат легитимно пребиваване в САЩ заплаха за тях. Затова той постави въпроса за затваряне на границите с Мексико и за ограничаване на достъпа на мигранти от други страни. Свободното придвижване на хора трябва да бъде стриктно ограничено и наблюдавано. Това е жестът, който направи към разочарованата и обезкървената в продължение на 50 г. средна американска класа, която беше почти разрушена от тези глобални компании и износа на производство. Това мълчаливо мнозинство, което преобладава като население между двата бряга на САЩ беше базата Тръмп да спечели изборите. То вероятно ще бъде и причината за повтаряне на мандата на Доналд Тръмп. БГНЕС: Възможно ли е да възстановим Вестфалската система в днешния глобален свят? Виждаме колко силна съпротива има. Проф. Здравко Попов: Тръмп се изправя срещу нещо почти невъзможно. Има доминантни тенденции в света и елити, които споделят и налагат глобалния неолиберален модел. Младите хора предпочитат либералния модел пред консервативния. В този смисъл Доналд Тръмп прилича малко на император Юлиан от късната Римска империя, когато християнството вече е определено за официална религия в Римската империя. Юлиан решава, че трябва да върне езическите вярвания и богове – неуспешно, естествено. Доналд Тръмп попадна в международна среда, в която съзнанието за национални държави беше пробудено отново. Това пробуждане на национализмите стана в Европа, които от своя страна станаха допълнителен подтик за по-непосредствения начин, по който той го направи в САЩ. Тръмп има интуиция за процеси и успешни изходи от тях в света. Да не забравяме как той защити Брекзит. Национализмите в Европа се пробудиха след Маастрихтските договори 1992-1993 г., когато беше създаден политическият съюз ЕС, дотогава ЕИО. Със създаването на политическия ЕС договорите предложиха на страните членки да трансферират част от своя суверенитет в Брюксел и да овластят още повече институциите на ЕС, давайки им повече шанс не само да координират политиките на страните-членки, но и да ги управляват. БГНЕС: Можем ли да кажем, че става въпрос за тенденция, ползваща се с широка подкрепа? Ако Тръмп победи, означава ли, че консерватизмът ще надделее и ще имаме друг тип отношение? Проф. Здравко Попов: Българските, както и американските, медии отразяват позитивно предимно Байдън и за Доналд Тръмп остава критичното и негативното. Медиите в България са свързани идеологически с либерализма, в конкретния случай с демократите в САЩ. За тях политически образци са Барак Обама и Бил Клинтън.

Доналд Тръмп извади САЩ от Иранското споразумение, което предизвика тревоги у французи, германци и те започнаха да обмислят дали да останат в него или да последват примера на Вашингтон,въпреки интересите си. Но се надяват Байдън да спечели и да останат в него. Същото е с Парижкото споразумение за климата, което беше обезстойностено с решението на Тръмп да извади Америка от него, за да възстанови въглеродната икономика на САЩ, която ще даде работа на милиони американци. Преди началото на пандемията Тръмп откриваше до 200-250 000 работни места на месец. И това не са фалшиви новини. Дори либералния “Ню Йорк Таймс” подчертаваше това като нещо значимо. Това е нещо, което работническата класа и средната класа няма да забравят през първите три години от мандата на Доналд Тръмп. Пандемията, разбира се, създаде условия за някакво превъзходство на демократите, защото разруши всички тези работни места и върна Америка във вида, в който Тръмп я беше наследил. Това автоматически създаде чувството, че демократите може да спечелят изборите. Дори отношението към пандемията различава Байдън от Тръмп. За Тръмп икономическото развитие на САЩ няма как да остави пандемията да се „разхожда” като политика на Белия дом. Но демократите хванаха тази политика, защото усетиха, че това е слабост на Белия дом. Тръмп каза преди няколко дни, че обещава на 4 ноември да изхвърли думата „Ковид” от речника на властта и повече няма да се говори за пандемия. Това, разбира се, е предизборен похват на президента. Ако ме бяхте питали до март тази година щях да кажа, че Тръмп печели категорично изборите. Сега е по-сложно за категоричен отговор. Друг е въпросът дали Джо Байдън е най-подходящият кандидат на демократите. Електорално по-силният кандидат е Сандърс, но демократите се страхуват от неговите твърде леви убеждения. Реално той има много по-голяма социална база, отколкото Джо Байдън. Досега 80 млн. души са гласували по пощата, което е рекорд. Очаква се да има изключително висока активност. Избирателната система на САЩ не е като европейската. Може да спечелиш математически гласовете на гражданите и пак да не станеш президент, както това се случи с Хилъри Клинтън. Изборът за президент е опосредстван, а не е пряк. Има така наречените делегати във всеки щат и техните гласове са важни, а всеки щат има съответния брой делегати. Тази система е създадена още от бащите на конституцията, за да не се получи узурпиране на властта. Има много контроли и спирачки в американската политическа система по този въпрос за узурпацията и абсолютната власт. Хилъри Клинтън победи Тръмп през 2016 г. с близо половин милион гласове, но те не спечелиха изборите – от значение са гласовете на делегатите. Има специфични щати, които дават значителен превес като гласове на делегати. БГНЕС: Очертахте глобалната Америка, но да се върнем на двустранните отношения. Какво беше Тръмп за отношенията с България?

Проф. Здравко Попов: Променяйки дизайна и начина, по който се прави дипломация – не през международни организации, Тръмп гледа своя национален интерес в двустранен план. Има два приоритета на американско-балканските отношения: Проблемите на сигурността, вкл. военната и проблема с енергетиката. Всеки американски посланик, който дойде в София, има за задача да работи по тях с правителството на България. Т.е. да не се допусне влияние, което да наруши идеята за сигурност на Балканите във вреда на Америка или да не се допуснат енергийни зависимости, които също биха нарушили баланса на интереси на американското присъствие в този регион. Ние ги видяхме чисто практически. Предишният американски посланик поработи доста добре, за да стане факт сделката с Ф-16 и правителството се ориентира сравнително правилно, според мен. Това беше важна сделка и за двете страни.- Другата сделка, обаче, е на дневен ред и тя още не е завършена – става въпрос за Турски поток или Балкански поток и АЕЦ „Белене”. БГНЕС: Чу ли България сигналите от страна на САЩ? Проф. Здравко Попов: Смятам, че са чути сигналите. Въпросът е какви са ангажиментите на правителството по „Турски поток“ или „Балкански поток“, който по същество е „Руски поток“. Аз мисля, че тук има опит да се играе с европейската слабост. Европа е слаба по отношение на суровини и виждате, че Германия не може да се откаже от своя „Северен поток“. Германия има огромно потребление на газ, защото е голяма икономика, така че икономическите интереси и мотиви се сблъскват често с геополитическите и идеологическите. В момента българското правителство се опитва да хитрува и да играе, но това е игра с неясен и непредвидим край за него.