Професия железар – работа, занаят или изкуство

Много трудно се намират млади хора, които да имат интерес към работническите професии, заяви в интервю за БГНЕС майсторът-железар Николай Табаков.

Отдаден изцяло на работата си, която усъвършенства с тежък и упорит труд от дълги години, майсторът говори с тъга за факта, че трудно ще намери млади хора, на които да предаде знанията и уменията си. Причината за това е проста – трудът му е тежък и мръсен, а пък и не особено добре платен, което прави работата доста непривлекателна.

„Много трудно се намират млади хора, които да имат интерес към тази работа, да се занимават с нея. Нямат интерес дори и да се научат. Правил съм много пъти интервюта с кандидати за работа, но положението е много отчайващо“, споделя мъжът.

Въпреки всичко той обича професията си, отдаден ѝ е и се наслаждава на разнообразието от проекти, които изпълнява със своите служители в работното ателие в столичния квартал „Лозенец“. Въпреки затруднения около COVID-кризата, поръчки все пак има – железни врати, мебели, витрини и други.

„Няма нещо по-различно от всички останали професии в подобните сфери – мебелисти и други“, казва скромно Табаков, но с един бърз поглед се вижда майсторското умение в работата му.

„Изкуство не бих казал. Предимно изпълняваме готови проекти, рядко ми се налага аз лично да изготвям такива. По-скоро сме изпълнители. Занаят също не бих казал, защото в областта на занаятите има други изисквания и умения, които са свързани до известна степен с талант. При нас нещата са далеч по-прозаични и не толкова сложни“, разказа още Николай Табаков.

Според него единствено от собствените усилия зависи колко ще станем добри на работното си място. „Две мнения по въпроса няма. В рамките на половин-една година би могъл човек да се обучи и да работи това, което ние правим в момента“, смята той.

Въпреки че остава оптимист, той е малко разтревожен от факта, че професии като неговата могат да бъдат застрашени от изчезване. „Може би. Много голяма част от работниците в металообработващата промишленост – стругари, фрезисти и други, са на отмиране. Сега на мода са машините с програмно управление. Не че не ползвам такава, не че нямам, но определено тя не решава всички проблеми“, каза още майсторът и допълни: „След като в един момент хората от моето поколение приключат с тази работа, едва ли ще има хора, които да упражняват тези професии, а те са необходими. Особено на това ниво, на което ние работим“.

Николай Табаков е разколебан в достоверността на всеобщото схващане, че машината може изцяло да замести човешкия труд. „Не мога да отговоря, защото не съм толкова компетентен в тази област. Не бих казал. Всяко нововъведение, всяка нова техника е добре дошла. Въпреки че в голяма степен тя ни кара да затъпяваме, безспорно. Компютрите са голямо улеснение, но правят мозъка ленив“, категоричен е той.

Сигурен е обаче в едно – нищо не може да замени приятното чувство от добре свършената работа. /БГНЕС