Путин: Дойде краят на еднополюсния модел

След като руският президент излезе на сцената в западния руски град, той не губи време за любезности и направо премина към нападки срещу САЩ и техните съюзници.

"Те живеят в миналото сами, в собствените си заблуди... Мислят си, че ... те са победили и тогава всичко останало е колония, заден двор. А хората, които живеят там, са второкласни граждани", каза той и добави, че руската "специална операция" - изразът, който руското правителство използва, за да опише войната в Украйна - се е превърнала в "спасителен пояс за Запада, за да хвърли вината за всички проблеми върху Русия". Обобщение на основните моменти от речта на руския президент направи CNN.

Руският президент Владимир Путин обяви края на "ерата на еднополюсния свят" в бойна реч, в която порица западните държави на Международния икономически форум в Санкт Петербург в петък.

"Когато спечелиха Студената война, САЩ се обявиха за представители на самия Бог на земята, хора, които нямат никакви отговорности - само интереси. Те са обявили тези интереси за свещени. Сега това е еднопосочно движение, което прави света нестабилен", заяви Путин пред аудиторията.

Широко рекламираната реч беше забавена с повече от 90 минути заради "масирана" кибератака. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред журналисти в импровизиран конферентен разговор, че речта е била отложена поради разпределени атаки за отказ на услуга (DDoS) срещу системите на конференцията.

Не стана ясно веднага кой стои зад атаката. Украинската ИТ армия, хакерски колектив, посочи Петербургския форум като цел по-рано тази седмица в своя канал в Telegram.

Обръщението на Путин на годишната конференция, една от най-съществените му речи, откакто нареди инвазията в Украйна преди почти четири месеца, се разглеждаше като възможност светът да получи представа за неговото мислене.

След като обвини западните страни, че обвиняват Русия за проблемите си, Путин се опита да хвърли вината за повишаването на цените на храните върху "администрацията на САЩ и евробюрокрацията".

Украйна е основен производител на храни, но руската инвазия засегна цялото й производство и верига на доставки. Организацията на обединените нации заяви, че войната е оказала опустошително въздействие върху доставките и цените и предупреди, че тя може да тласне още до 49 милиона души към глад.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви миналата седмица, че храните са се превърнали в част от "арсенала на Кремъл за терор".

Украински официални лица обвиниха Русия в кражба на украинско зърно - обвинения, които изглежда се потвърждават от сателитни снимки, показващи руски кораби, натоварени с украинско зърно. Освен това Русия блокира морския достъп до черноморските пристанища, държани от Украйна, което означава, че дори зърното, което все още е под украински контрол, не може да бъде изнасяно за многото държави, които разчитат на него.

Дългогодишният руски лидер също така обвини Запада, че се опитва да навреди на руската икономика, като нарече санкциите срещу Москва "безумни" и "безразсъдни".

"Намерението им е ясно - да смажат руската икономика, като разбият логистичните вериги, замразят националните активи и атакуват стандарта на живот, но не успяха", добави той. "Това не се получи. Руските бизнесмени се сплотиха, работят усърдно, съвестно и стъпка по стъпка нормализираме икономическата ситуация."

Руският президент отдавна оформя решението си да започне войната в Украйна като отговор на засилващите се дипломатически връзки и контактите в областта на сигурността на Киев със Запада. Миналата седмица той намекна, че целта му в Украйна е възстановяването на Русия като имперска сила.

Говорейки за войната в Украйна, Путин се насочи направо към пропагандния си наръчник, твърдейки, че Русия е била "принудена" да влезе в конфликта.

Той нарече инвазията "решение на суверенна държава, която има безусловното право ... да защитава своята сигурност".

"Решение, целящо да защити нашите граждани, жителите на народните републики в Донбас, които в продължение на осем години бяха подложени на геноцид от страна на киевския режим и неонацистите, които получиха пълната защита от Запада", каза той.

Двете области - самопровъзгласилите се Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР) - попаднаха под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти през 2014 г.

Кремъл обвини украинските власти в дискриминация на етническите руснаци и рускоговорящите в регионите - обвинение, което Киев отхвърли. От 2019 г. на жителите на двете области се предлагат руски паспорти.

Накрая, в края на февруари, Путин обяви, че ще ги признае за независими - ход, който беше възприет като начален залп на войната.

В петък той заяви, че руските войници и сепаратистите "се сражават, за да защитят своя народ" в Донбас и правото да "отхвърлят всеки опит за налагане на псевдоценности на дехуманизация и морална деградация отвън".

Нито една държава, освен Русия, не признава двата региона за независими. Украйна и останалата част от международната общност смятат, че териториите са под руска окупация.

Европейската комисия обяви в петък, че препоръчва Украйна и съседна Молдова за страни кандидатки за членство в ЕС, като ръководителят на комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че украинците са "готови да умрат" за европейската перспектива.

В петък, говорейки за Европейския съюз, Путин заяви, че блокът е "загубил суверенитета си".

"Европейският съюз напълно е загубил суверенитета си, а елитите му танцуват по чужда мелодия, като вредят на собственото си население. Истинските интереси на европейците и на европейския бизнес са напълно пренебрегнати и отхвърлени", каза той.

По-късно той добави, че Русия няма "нищо против" присъединяването на Украйна към ЕС.

"ЕС не е военно-политически блок, за разлика от НАТО, затова винаги сме казвали и аз винаги съм казвал, че нашата позиция тук е последователна, разбираема, нямаме нищо против", каза Путин по време на дискусия след речта си.

"Суверенно решение на всяка държава е да се присъедини или да не се присъедини към икономически сдружения и от това икономическо сдружение зависи дали ще приеме нови държави за свои членове или не. Доколкото това е целесъобразно за ЕС, нека самите държави от ЕС да решат. Дали това ще бъде в полза или във вреда на Украйна, също е тяхна работа", каза той. /БГНЕС