Радослав Петкашев: Началото на края на ерата Борислав Михайлов?

На извънредния конгрес на Българския футболен съюз във вторник Борислав Михайлов бе избран за пети пореден мандат като президент на централата. Това означава, че Михайлов би трябвало да управлява българския футбол до 2025 година и да закръгли на 20 годините си начело на организацията. Дали обаче резултатът от вчерашния конгрес и всичко, което го предшестваше и съпътстваше, ще му даде възможност да изпълни целия си мандат – това съвсем не изглежда сигурно.

Преди всичко, резултатът от вчерашното гласуване за президент не е признат от основния опонент на Михайлов Димитър Бербатов, който заяви, че неговият екип ще оспорва обявяването на Михайлов за победител. Причината е, че според Устава на БФС, член 44(2) „Президентът се избира с мнозинство от присъстващите делегати. В случай, че никой от кандидатите за президент не получи необходимия брой гласове, се провежда второ гласуване...”. За участие в извънредния конгрес бяха регистрирани 483 клуба, което според Бербатов е съобщено и от водещия на конгреса Камен Костадинов, който е обявил, че за победа на първи тур са нужни 242 гласа, което трябва да е записано и в стенограмата. Михайлов получи 241 гласа срещу 230 на Бербатов и 8 за Христо Порточанов, но въпреки това бе обявен за победител още на първи тур, вместо да се проведе балотаж. От ръководството на БФС твърдят, че трима от регистрираните делегати всъщност не са присъствали в залата, но това си противоречи с изказването на водещия Камен Костадинов. Този спор ще бъде решен от съда, но независимо от крайния изход победата на Михайлов е изключително крехка, особено като се вземе предвид и това, че около 20 клуба от благоевградска област не бяха допуснати до участие поради съмнителна административна процедура, а е много вероятно тези клубове да бяха застанали зад кандидатурата на Бербатов, който е от региона.

Именно това поставя под въпрос изкарването на Михайлов на целия му мандат. Досега той имаше един силен и безспорен аргумент срещу всички критики към него – че на последните три конгреса той е избиран с огромно мнозинство от гласовете (85 процента и повече), което действително му дава легитимност, тъй като в крайна сметка решаваща е волята именно на клубовете. Това бе отговорът на Михайлов срещу критиките за слабото представяне на националния отбор, ниското ниво на клубния футбол, тежките кризи в големите грандове Левски и ЦСКА, отлива от желаещи деца да се занимават с футбол, срещу обвиненията в корупция и черно тото в българския футбол, срещу масовото обществено неодобрение и честите скандирания по негов адрес по различни стадиони. Сега вече Михайлов няма този аргумент – той получи едва 11 гласа повече от Бербатов, а тепърва съдът ще решава легитимността на избора.

През последните шест месеца Бербатов и екипът му поставиха Михайлов и ръководството на БФС под сериозно напрежение. Това даде смелост на голяма част от клубовете да се обърнат срещу сегашното ръководство, но сега от значение ще бъде дали Бербатов ще продължи да бъде критик на Михайлов и да се бори за промяна в българския футбол. Ако той и екипът му покажат упоритост и отчетат грешките в своята кампания (такива имаше), като се добави и фактът, че те разполагат с подкрепата на повече от една трета от клубовете в системата, което означава, че отново могат да свикат извънреден конгрес (в Устава няма ограничение за честотата на свикване на извънредни конгреси), то изглежда много вероятно ръководството на БФС да не изкара целия си мандат.

Ерата на Михайлов изглеждаше приключила още през есента на 2019 година, когато той подаде оставка под политически натиск (макар това да се отрича, както от тогавашните управляващи, така и от БФС). Той обаче изненадващо се завърна през пролетта на тази година и заяви, че 330 клуба са се подписали за отмяна на извънредния конгрес и довършване на мандата на Михайлов. Ако това е вярно, то той е загубил около 90 гласа подкрепа в рамките на половин година. Михайлов може отново да намери начин да се задържи на поста до края на мандата, като най-лесно би могъл да стори това, ако действително реализира промените, които сам обеща след вчерашната си победа и които очевидно са желани от клубове и общественост.

Изглежда съмнително обаче, че Михайлов и екипът му ще преминат към по-прозрачно управление на БФС и това се видя още на вчерашния конгрес. Президентът на БФС се похвали, че „нашите гости от УЕФА и ФИФА казаха, че на такъв конгрес, толкова демократичен не са присъствали никога през живота си“. Това може и да е така, но присъстващите журналисти и съответно българската общественост нямаше как да го разбере. Отразяващите журналисти не бяха допуснати в залата, като разполагаха единствено с картина без звук от зала 1 (картината бе прекъсвана в най-ключовите моменти). Информация от залата се получаваше единствено чрез Бербатов и някои от делегатите, които предаваха на живо в социалните мрежи. Върхът на проявата на неуважение към медиите настъпи към края на конгреса, когато на журналистите бе съобщено, че Михайлов няма да говори пред медиите, тъй като наближава мач на националния отбор. Единствено скандал между репортерите и пресслужбата на БФС доведе до това Михайлов да склони да отговори на няколко въпроса относно бъдещето си управление. Така и не бе получена от БФС никаква официална информация за гласуването за президент, за състава на новия изпълком, за гласуваните промени в Устава и новоприетите членове на централата, а и до днес на официалния сайт на организацията има единствено кратко съобщение, че Михайлов е спечелил с 241 гласа „пред очите на цяла България“.

Това е всичко друго, но не и прозрачно, а подобно поведение винаги оставя съмнения за нередности или дори страх. Революцията на Бербатов не се състоя на извънредния конгрес във вторник, но по всичко изглежда, че сред обществеността и клубовете има нагласа за „еволюция“ в управлението на българския футбол. Предстои да стане ясно колко време ще отнеме тя. /БГНЕС

------------

Радослав Петкашев, спортен отдел на БГНЕС.