Сърдечните заболявания остават водеща причина за смъртност сред хората от средна възраст в глобален мащаб, като те съставляват повече от 40% от смъртните случаи, показват данните. От сърдечни заболявания по целия свят са починали около 17.7 милиона души през 2017 година. Но в по-богатите държави ракът убива повече хора, отколкото сърдечните болести, сочат двете проучвания, публикувани в авторитетното медицинско списание “The Lancet”. „Светът е свидетел на нов, епидемичен преход между двете категории незаразни заболявания, а кардио-васкуларните болести не са вече водещата причина за смъртността в държавите с висок жизнен стандарт“, заяви Гил Деканис, професор в университета Лавал в Квебек. Проучването, извършено от екипа му е показало, че ракът е втората най-честа причина за смъртност в глобален мащаб през 2017 г., като от него са починали 26%. Докато броят на сърдечните заболявания рязко намалява глобално, ракът ще се превърне във водеща причина за смъртност само до няколко десетилетия, твърди ученият. В рамките на проучването са били изследвани повече от 160 000 души в държави с нисък, среден и висок жизнен стандарт в продължение на десетилетие. Установено било, че хората в по-бедните държави е с 2.5 пъти по-вероятно да починат от сърдечна болест, отколкото тези в по-богатите държави. Неинфекциозните заболявания като рак и пневмония са по-рядко срещани при държави с ниски доходи, отколкото при по-богатите. Второ проучване, също от изследователи в Канада и разглеждащо данни от пациенти в същите 21 страни, установява, че така наречените „променящи се рискови фактори“ представляват 70 процента от случаите на сърдечни заболявания в световен мащаб. Те включват хранителни навици, поведенчески и социално-икономически фактори. Метаболитните рискови фактори - висок холестерол, затлъстяване или диабет – причиняват повече от 40 процента от всички сърдечни заболявания и са най-големият фактор за заболеваемост в по-богатите страни. Установена е силна връзка между сърдечните заболявания в развиващите се страни и замърсяването на въздуха, неправилното хранене и ниските образователни нива. /БГНЕС