Държавата с население 2,8 милиона се надяваше да получи зелена светлина за започване на преговори за членство в ЕС през октомври, но Франция, Дания и Холандия наложиха вето на тази възможност.
Кандидатурата на съседната Северна Македония също беше спряна поради съпротива главно от страна на Париж.
Френското „не“ възмути мнозина на Балканите и в ЕС, където по-голямата част от държавите-членки искаха да възнаградят двете страни за прокараните значителни реформи.
Брюксел сега удвоява усилията си, за да убеди на срещата на върха през май всички държави-членки да одобрят началото на преговорите с Албания и Северна Македония.
Премиерът Рама заяви, че не очаква нищо.
В интервю за АФП, дадено на френски език, художникът и бивш баскетболист сподели, че страната му трябва да направи нещата, които трябва да бъдат направени, независимо от решенията в Брюксел. Според него, Албания не може „да продължи да живее в тревожно очакване на нещо, което не зависи от нас”.
„Няма да стоим пред вратата на Европа и да плачем”, категоричен е 55-годишният премиер.
„Ние не сме избрали този път, защото французите или германците са ни питали, а защото това е единственият разумен път за бъдещето на нашите деца и за бъдещето на тази страна”, подчерта той.
Рама добави, че самите реформи на ЕС са далеч от контрола на Тирана, макар че „за нас също е важно Европа да се промени“.
Европа „страда, не работи както трябва, това е ясно“.
В отговор на исканията на Франция за преработване на методологията за приемане на нови държави в ЕС, тази седмица Европейската комисия предложи по-строг и с повече политически процедури механизъм за приемане.
За Тирана основните области, за които тя носи отговорност, са усилията за премахване на корупцията и организираната престъпност, както и за укрепване на върховенството на закона.
Страната провежда интензивни реформи в областта на правосъдието от 2016 г., като стотици съдии и прокурори бяха проверени за връзки с престъпността или друго неетично поведение.
Докато Брюксел аплодира този процес, в доклада за напредъка през 2019 г. все още пише, че „корупцията е разпространена в много области“ в балканската държава. Следващият отчет предстои да бъде представен в края на месеца.
„Албания направи повече, от която и да е друга страна за започването на преговори”, подчерта Рама, който е на власт от 2013 г.
Но страната „ще продължи да си пише домашното, (защото) ние не го правим за тях, а за себе си”, добави той.
В тази връзка неотдавна правителството прие закон за засилване на борбата срещу организираната престъпност.
То поиска също така от парламента да се справи с корупцията и престъпността в строителния сектор - въпрос, който изплува след смъртоносно земетресение през ноември, при които загинаха 51 души и бяха повредени повече от 80 000 сгради.
Властите твърдят, че ще сложат край на неконтролираната от десетилетия урбанизация, особено в крайбрежните туристически райони, където много предприемачи са строили сгради без необходимите разрешителни или спазване на правилата за безопасност.
Сумата за възстановяване на щетите от земетресението се изчислява на 1 милиард евро, които Албания се очаква да получи като помощ по време на донорската конференция по-късно този месец в Брюксел.
„Оценяваме високо волята за организиране на тази конференция и се надяваме тя да бъде успешна“, каза Рама.
На въпрос дали земетресението е призив за събуждане Албания като цяло, Рама отговори, че е „реалист”.
„Това е огромна възможност за страната да покаже, че прави нещата по различен начин”, каза той.
„Но да кажа, че албанците ще станат шведи, това просто няма как да стане”, убеден е Рама. /БГНЕС