Той описва 1 август 1971 г. като „дълъг и приятен ден, когато Тито попита за сценария на филма“.
„Казах, че смятам, че той е слабо представен в него и че трябва да е по-силен, а ролята му е твърде малка.
Според Бъртън, Тито се е съгласил с него, а режисьорът също е харесал идеята.
„Може би ще имам нещо по-добро и повече за правене, отколкото просто да стоя и да изглеждам като „човек на съдбата“, отбелязва Бъртън в мемоарите си. Известният актьор се дразни от нервността, с която ги обслужва прислугата, а и има свои впечатления от начина на живот на пожизнения президент на социалистическата държава.
„Бях малко подразнен от нервността, с която персоналът обслужваше всички ни.“
Тито и Йованка живеят в невероятен лукс, несравним с всичко, което съм виждал. След обяд президентът и аз говорихме много за войната и особено за Сутиеска. Попитах го дали харесва Сталин. След продължително мълчание югославският диктатор казал, че "го харесва, т.е. възхищава му се като политик, но не го харесва като човек".
Описвайки пътуването с Тито в кабриолета "Линкълн Континентал" до малкия зоопарк на Бриони, завършило с катастрофа, защото Тито спукал гумата, докато карал по назъбения чакъл, известният актьор забелязал редица интересни подробности.
„Веднага, на петдесетина метра от къщата, минавайки през много остър ръб на камък, той спука предна дясна гума. Вместо да спре и да загаси двигателя, той вдигна оборотите, набра скорост и ние се друсахме около десет изнервящи секунди. Оставихме колата и отидохме пеша до малък зоопарк със слон и козирог, газели... Изведнъж изглеждаше много стар и още по-малък след инцидента с колата, но скоро отново си възвърна предишната самоувереност. „Изглеждаше, че малко го е страх от слона, докато го хранеше“, пише Бъртън