Помислете за работата, която сте извършвали в миналото и която може или скоро ще се извършва от машини. Когато бях тийнейджър, прекарах едно лято в млечна ферма, където вършех такива неща като вдигане на бали сено върху коли, задвижвани от трактор, и след това подреждане на същите бали сено в хамбара. Цялата тази мизерна работа отдавна е автоматизирана – добре, че е така. Средностатистическият фермер сега изхранва около 166 души, а през 1960 г. те са били само 26. Докато учех, работех и като пазач и касиер в супермаркет. Голяма част от тази работа сега се върши от клиентите на пунктовете за самообслужване.
Голяма част от производството, като например сглобяването на автомобили, отдавна е автоматизирано, а транспортът става все по-автоматизиран чрез самоуправляващи се камиони и леки автомобили. С всяка вълна от машини, заместващи хората, винаги се появяват твърдения, че в бъдеще няма да има работни места - но въпреки това винаги се появяват нови работни места. През 1811 г. в района на Нотингам, Англия, започва бунт на текстилни работници, известни като лудити, които се опасяват, че новите текстилни фабрики ще унищожат работните им места. С течение на времето това име започва да означава човек, който се противопоставя на новите технологии, спестяващи труд.
САЩ са изправени пред любопитна ситуация, в която има т.нар. недостиг на работна ръка, но „коефициентът на участие на работната сила“ намалява от март 2000 г. насам, след като се е повишавал през по-голямата част от предходните 30 години. Няма недостиг на работна ръка; има само недостиг на хора с необходимите умения, които искат да работят за заплатите, предлагани от предприятията. Много хора предпочитат свободното време пред работата, тъй като финансовите ползи, които получават от това, че не работят, надвишават ползите след облагане с данъци и загубата на свобода от постоянната работа. Коефициентът на участие в работната сила се определя като „броят на хората в работната сила като процент от гражданското неинституционално население, което работи или активно търси работа“. Той се счита за добър показател за цялостното състояние на икономиката.
Традиционно около 90% от мъжете на възраст между 25 и 54 години са били в работната сила. Тийнейджърите и младежите, които все още учат, винаги са имали по-нисък процент на участие в работната сила от възрастните. Но сега имаме много млади мъже, необвързани с училище или работа, и най-важното – с непокътнато семейство, които живеят от социални помощи или от продажба на незаконни наркотици или извършване на други престъпления.
Коефициентът на участие в работната сила при жените е средно с около 12 пункта по-нисък от този при мъжете, а при чернокожите мъже е средно с около 4 пункта по-нисък от този при белите мъже. Въпреки това участието на чернокожите жени в работната сила е с около 3 пункта по-високо от това на белите жени. Това вероятно отразява факта, че процентът на сключените бракове при чернокожите жени е по-нисък, отколкото при белите жени, което означава, че повече от тях трябва да се издържат сами.