Роберт Фицо посяга върху свободата на словото

В Словакия правителството на Роберт Фицо избягва независимата преса и иска да преобразува обществения оператор в държавен телевизионен канал, който скоро може да бъде управляван. Целта на правителството? Медиите да застанат на колене.

Откакто спечели общите избори на 30 септември, Фицо и неговите коалиционни съюзници ужасиха Брюксел, залитайки към стила на управление на унгарския премиер Виктор Орбан, включително чрез премахване на ключов антикорупционен офис, спиране на държавната военна подкрепа за Украйна с папагалското повтаряне на руската позиция за преговори, а сега се опитва да подчини обществените медии в опит да даде на коалицията още по-голям контрол. Това предизвика опасения в Брюксел за свободата на медиите и гражданските свободи в още една страна от ЕС.

Правителството на Фицо на 24 април одобри противоречиво предложение за премахване на обществената телевизия RTVS и замяната й с това, което защитниците на свободата на словото се опасяват, че може да бъде рупор на управляващата коалиция. Фицо отдавна критикува RTVS като недостатъчно обективна. Очаква се планът да бъде одобрен от парламента на страната през юни. Правителственият заместник на RTVS — Словашка телевизия и радио (STVR) — ще бъде „държавна институция“, която според словашкия закон дава на коалицията по-голям контрол върху наемането на нейния генерален директор и борда на директорите. Досегашният шеф на RTVS Любош Мачай ще бъде освободен, а един от кандидатите да го замести е Лукаш Мачала, който наскоро оспори дали Земята е кръгла. „(Обществената) телевизия и радио не можаха да бъдат обективни, защото бяха в конфликт със словашкото правителство“, обясни Фицо. „Това беше нарушение на основното право на словашките граждани на обективна информация“.

Но академици и независими експерти оспорват това твърдение. „Можем да се сбогуваме с всякакъв вид обществена услуга и обективност... наистина се насочваме към точката, в която [STVR] ще стане рупор на [правителството], може би дори инструмент за пропаганда“, каза политологът Петер Дубочи, който също е медиен експерт от уважавания Adapt Institute. Европейският съюз за радиоразпръскване (EBU), който обединява медийни организации от целия континент, заяви, че е „загрижен“, че проектозаконът „ефективно замества уважавана обществена медия и може да застраши независимостта на общественото радиоразпръскване“. „Подобни заплахи рискуват да подкопаят демокрацията, достъпа до безпристрастни новини и публичния дебат в Словакия“, каза пресцентърът на EBU пред POLITICO.

Първоначалното предложение за разклащане на обществения оператор дойде само седмици след като ЕС прие своя нов Закон за свободата на медиите, който има за цел да предпази редакциите от политическо влияние и да подкрепи медийния плурализъм. Впоследствие словашкото правителство промени своя проектозакон, за да се съобрази с него. Според политолога Дубочи модифицираният проект е в съответствие с акта „на хартия“, но не и „в рамките на демократичното наследство“.

Под прицел

В знак на протест много словашки журналисти бяха облечени в черно ден след обявяването на ремонта на обществените медии. Но въпреки че изразиха устойчивост и неподчинение, словашки новинарски професионалисти, интервюирани от POLITICO, също признаха, че се чувстват под прицела. Малко след като започна четвъртия си мандат като премиер миналата есен, Фицо и неговото правителство престанаха да общуват с четири уважавани независими медии, които той смяташе за „враждебни“, включително с TV Markíza, която е най-гледаната телевизия в страната с 27% пазарен дял, както и с ежедневниците Denník N и SME, а също с новинарския сайт Aktuality. Връщането на Фицо на власт бе придружено от „открито нападение срещу независимите медии“, според Матуш Костолни, главен редактор на Denník N. „От първия ден след изборите той напада журналисти, наричайки ни плъхове... Фицо винаги е нападал журналистите, но сега той заема още по-твърда линия, наричайки ни свои врагове и ангажирайки цялото правителство да прави същото“, каза Костолни.

През 2018 г. разследващият журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова бяха убити, което предизвика най-големите протести в страната от падането на комунистическия режим през 1989 г. и доведе до оставката на Фицо като премиер по средата на третия му мандат. Според Костолни трагедията е накарала словашките журналисти да се борят още по-силно срещу държавното потисничество. „Словакия все още има много независими медии и смели журналисти, но Фицо много се опитва да ги накара да млъкнат и да ги сплаши“, каза Костолни. „След като имахме опита от 90-те години при (тогавашния премиер Владимир) Мечиар, вярвам, че сега сме по-добре подготвени от колегите ни в Унгария, например“.

При авторитарното правителство на Мечиар от 1994-1998 г., при което Словакия отпадна от кръга на разширяване на НАТО поради отстъпление от демокрацията, множество журналисти бяха атакувани, а независимите медии бяха подложени на сплашване и икономически натиск. Един от атакуваните беше Алексей Фулмек, бивш военен кореспондент и настоящ главен изпълнителен директор на Petit Press, която издава SME и 34 други национални и регионални заглавия. „Очаквам, че ще се опитат да променят медийното законодателство и да повлияят на съдебния процес, за да бъдат наложени големи глоби на медиите, подобно на това, което се случи в ерата на Мечиар, когато властта се опита да ликвидира независими медии чрез прекомерни финансови санкции“, каза Фулмек.

Зузана Петкова, бивш бизнес журналист и настоящ директор на неправителствената организация Zastavme korupciu („Спрете корупцията“), каза, че се е научила да живее с „постоянната омраза и гнусните коментари“, които са насочени към нея. „Това е опит да заглушим активните жени чрез омраза, за да ги накараме да кажат, че няма да позволят семействата им да страдат заради кариерата им. В Унгария редица журналистки, отразяващи политиката, бяха заглушени по този начин. Тактиката работи и в Словакия, като някои журналистки и политици вече са се оттеглили от публични роли“, каза тя. Една от тях е Зузана Ковачич Ханзелова, известна журналистка, която беше нападната на улицата, след като медиен портал за дезинформация публикува домашния й адрес.

ЕС все още не е алармирал за свободата на медиите в Словакия, въпреки че вицепрезидентката на Еврокомисията Вера Йоурова посети Братислава миналия месец, за да обсъди планираните от правителството промени в обществените медии. „Гражданите на ЕС очакват ЕС да предприеме решителни действия за защита на свободата на медиите“, каза тогава Йоурова.

Самите словаци също не са особено загрижени. Неотдавнашен доклад на GLOBSEC установи, че 73% от респондентите в Словакия смятат медиите в страната за „сравнително или напълно свободни“. „Това може да е последица заради нарастващото легитимиране на канали за дезинформация от ключови правителствени фигури, което може да е допринесло за вярата сред потребителите, че техните медии са „най-накрая“ свободни“, се казва в доклада.

Но много журналисти не са съгласни. Марек Вагович, разследващ журналист от 20 години, е написал шест книги, две от които дълбоко критични към миналите правителства на Фицо. „Има огромен икономически натиск върху Markíza и JOJ (втората най-гледана телевизия в Словакия), чиито собственици правят бизнес с държавни компании и получават реклами от тях“, каза той. „Ръководството на Markíza и JOJ от своя страна оказват натиск върху репортерите си да не отразяват политиката толкова отблизо, да не задават трудни въпроси и да не се конфронтират с правителството. „Имам чувството, че Словакия се е върнала назад във времето преди убийствата на Ян и Мартина – въпреки всичко оставам уверен, че мнозинството от нас няма да бъдат възпрепятствани и ще продължат да съобщават фактите смело“. /БГНЕС, АФП