56-годишният Леляк е сред най-известните изследователи на престъпленията на диктатора Йосп Броз Тито. Леляк лично участва в разкриването на масовия гроб в мината „Худа Яма“, където са избити няколко хиляди души, включително жени и деца. Част от тях са зазидани живи, а други хвърлени живи в яма, дълбока 46 метра. Автор на няколко книги, сред които са „Худа Яма“, „Марибор – най-голямата гробница за хърватите“, „Агентите на УДБА“, а също така и на документални филми: „Худа Яма – най-криената тайна на УДБА“. Леляк разкрива имената на 65 000 агенти на УДБА в Словения, чието население е 1,8 млн. души.
Той разкрива, че на ръководни места в Словения и Хърватия – банките, големите компании, политиката, съдебната власт и медиите – са бившите агенти на югославските тайни служби УДБА. През 2015 г. пред парламента в Словения Леляк съобщава, че 35% от словенците са свързани с УДБА. Тогава той разкрива, че в края на 80-те години югославската тайна полицията е поръчала в Любляна смъртоносно оръжие под формата на молив за ликвидирането на политическите противници. Леляк показва един от тези моливи. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него. БГНЕС: Колко масови гробове са открити и колко има в Словения и Хърватия?
Роман Леляк: Словенската и хърватската земя са напоени с кръв, кръвта на мнозина, които не са вярвали и не са искали комунистическо управление в новата държава, създадена през 1945 г. В Словения имаме повече от 700 масови гроба, от които са регистрирани 630 места за екзекуции. Най-голямото място за екзекуция в Словения е Тезно край Марибор, където в периода от 25 май до 15 юни 1945 г. са ликвидирани около 30 000 жертви. От тях само 1 109 са били ексхумирани и погребани в общ гроб. Това нямаше да се случи, ако през 2000 г. не беше построена магистралата Марибор-Целе, когато само на площ от 70 метра от бъдещата магистрала бяха открити останките на 1109 жертви, 17 от които на разстояние един метър. Между тях имаше жени и деца. По-голямата част от всички тези места за екзекуция не са ексхумирани, а жертвите все още нямат право на достоен гроб и право да бъдат идентифицирани.
В Хърватия има 1200 такива места за екзекуция. Там също жертвите не почиват в достоен гроб. Те все още лежат на мястото, на което са страдали. Местопрестъплението, мястото на екзекуцията в нормалния цивилизован свят не би трябвало да е и гробът на тези хора.