Романтика в стил 14-ти век: защо киното се връща към рицарската любов

От "Сирано" до "Последният дуел", светът на средновековното рицарство присъства на екрана.

На фона на порното за отмъщение, онлайн запознанствата, изпъстрени със снимки на пениси, и озлобените манифести на сексуалните малцинства, възприятието на галантната рицарска любов не би могло да изглежда по-далечно. "Срещите на сляпо" сега изглеждат като нещо от Средновековието - така че къде остава една истинска средновековна сантиментална общоприетост? Доблестен рицар, вдъхновен да върши добродетелни дела и да съчинява най-възвишени стихове в чест на идеализирана дама-негова любима - това е достатъчно, за да накара един онанист от 21-ви век да се прозяе и да посегне към дистанционното.

Но романтиката и рицарството все още не са съвсем мъртви. Сирано дьо Бержерак се завръща в нова музикална версия този месец, като Питър Динклидж помага на своя приятел да ухажва красивата Роксана.

Омъжената за безкомпромисния Мат Деймън в драмата на Ридли Скот "Последният дуел" от 14-ти век самотна девойка, изиграна от Джоди Комър, става обект на вниманието на придворния ласкател Адам Драйвър.

А коприненогласната консортка, изиграна от Алисия Викандер, подлага на най-строг изпит издръжливостта на сър Дев Пател в изпитание в "Зеленият рицар" от миналата година.

Всички тези филми може да изглеждат като развлекателни екскурзии в калдъръмени фантазии, но под железните гърди бият съвременни социални тревоги. Нашият онлайн живот е също толкова впримчен между фалша и реалността, колкото някога са били рицарите-неверници в "играта" на придворната любов (поне ако вярваме на литературата).

Рицарските романи са изпълнени с напрежение между идеализирания образ и вътрешните чувства. Тази пропаст между онова, което е било социално ценено и желано, и начина, по който подхождаш към него като личност, е странно релевантна на социалните медии.

Така че, когато в новия "Сирано" Питър Динклидж дава на красивия, но глупав мускетар Кристиан уроци по красноречие, за да бъде вежливия любовник, който Роксана иска, има аналогия с ласкателните образи и нахалния интернет език, които приемаме в дигиталния си живот. "Аз ще те направя красноречив, а ти ще ме направиш красив", казва Сирано, който на практика използва Кристиан като своеобразен аватар.

Заглеждайки се в туитовете си, прехласвайки се по филтрите си в Instagram, ние все още се борим да бъдем признати за достойни в съда на социалните медии.

Жалко, че новият "Сирано" на Джо Райт, не е избрал съвременна обстановка - където би могъл наистина да се заиграе с драматичния потенциал на смартфоните и приложенията за запознанства. Дворцовата любов вероятно се е запазила най-силно по време на модерните времена в романтичните комедии - с техните жадувани красавици, нетърпеливи ухажори и кодирана показност; например разведеният учител по математика Оуен Уилсън, който се качва на сцената, за да се венчае за изоставената мегазвезда Джей Ло в "Ожени се за мен" този месец, е доста добър.

По време на пандемията, която естествено ни накара да се замислим за минали зарази, се обърнахме към културни модели, които напомнят за други времена, белязани от болести и социално неравенство.

Във филма на Ридли Скот куртоазната любов е разкрита като фасада и брутална форма на социална валута. Когато Жак льо Гри (Драйвър) заговаря сладко Маргарита дьо Каруж (Комър), това е прелюдия към изнасилването ѝ. Когато съпругът ѝ Жан (Деймън) защитава честта ѝ, в нейната времева линия става ясно, че става дума по-скоро за поддържане на собственото му обществено положение. Това е цинична притча, подходяща за епохата на сексуалната политика, в която #MeToo се бори с патриархата в интернет и извън него. А не е ли цинично също и когато климатичният апокалипсис наближава, ние да се притесняваме за броя на последователите си? /БГНЕС

------------------------------

Фил Хоуд, "Гардиън"