Розово шествие срещу насилието в училище в Пловдив (видео)

Деца от началния и горния курс на няколко пловдивски училища се включиха в "розовото шествие" по повод Световния ден срещу насилието в училище, предаде кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.

Традицията започва от Канада преди 11 години, когато премиерът на Британска Колумбия обявява официално този ден за протест срещу тормоза в училище, а поводът е инцидент отпреди година, в който момче е тормозено заради факта, че е облечено с розово поло, а и реакцията на неговите приятели, които още на другия ден купили розови тениски и облекли в тях цялото училище.

У нас идеята се подкрепя от 2012 година и все повече има смисъл, доколкото насилието в училище расте. Дори само ден преди "розовото шествие" в Пловдив, а и в други градове в страната, от Първомай дойде новина за сериозен бой между двама осмокласници. Днес единият е в ареста, а другият в болница за наблюдение.

Агресия сред децата винаги е съществувала под една или друга форма. В израстването все още не се осъзнават последиците от постъпките, затова и криминалистите са наясно, че когато детето застане в ролята на престъпник, то може да извърши нещо толкова жестоко, което и възрастен човек не би направил. Развитието на комуникациите, достъпността на социалните мрежи и лекотата, с която те може да се манипулират, са в състояние да доведат тормозено дете до самоубийство и това се случва. В училищния правилник липсват вече онези железни правила за оценяване на поведението, които в миналото все пак играеха възспиращ фактор за по-тежки инциденти. Разслоението в обществото, влиянието на субкултура със съмнителни послания, новите ценности, свързани изцяло с материалното също допринасят за поведение, което трудно може да се контролира.

Джером К. Джером пише в "Празни мисли на един празен човек": "Оставете едно дете само и ако то не направи нещо непозволено, сигурно е болно". Експериментът, доказването, предизвикателството, повлияването от общите правила са нещо, през което всички минават в детска и юношеска възраст. Смисълът на днешния ден, макар и малко отдалечен от нас, трябва да се търси не другаде, а в реакцията на приятелите на тормозеното канадско момче - те са показали преди 12 години, че насилникът може да бъде спрян, когато всички, независимо дали са силни или слаби, могат да се опълчат. Подкрепата на възрастните в тази ситуация е съществена - вече цял свят е наясно, че може и така да се отговори.

Дано днешните деца наистина го разбират. И когато днес всички облякоха розовите фанелки, дано са усетили, че стават част от цивилизационния отговор на насилието. /БГНЕС