Румяна Пенчева: Наследството на Алеко Константинов е неизмеримо

В духовен смисъл наследството на Алеко Константинов е неизмеримо. Едва ли има друг толкова обичан и ценен български писател. Но той е много повече от писател – той е също така блестящ интелектуалец, бохем и научен работник, адвокат, който е защитавал хората с всичките си знания и сили. Алеко е всичко, за което една нация би си мечтала и би се гордяла. Алеко е всичко за нас.

Това каза в интервю за БГНЕС директорът на фонда за литературно наследство в Националния литературен музей Румяна Пенчева по повод 159-годишнината от рождението на големия български писател.

Отбелязваме рождението на Щастливеца, Яворов, Калоянчев и деня на киното

По думите ѝ Алеко е живял с болките и ежедневието на обикновените хора, затова посланията му са толкова актуални и днес, въпреки аристократичния за българските мащаби негов произход.

„Неговите приятели са били съвсем обикновени хора, затова той добре е знаел какво е било положението на обикновените българи. Той не е имал самочувствието на някой, който е много повече от другите. Той се е държал съвсем приятелски с всички в обкръжението му, но това по никакъв начин не му е пречело да вижда недъзите на българина, неговите лоши черти и да пише за тези неща – с малко ирония, с усмивка, с много болка“, каза още Пенчева.

Според нея няма произведение на Алеко, което до ден днешен да не препрочитаме с удоволствие.

„Алеко Константинов е в плановете на почти всички български издателства. Разбира се, най-популярен е „Бай Ганьо“, пътеписите му, но мисля, че всичко, което той е създал, има своята добра популяризация и много читатели. Даже наскоро беше издадена и неговата дисертация, която е била посветена на наказанията. И тази книга намери своите читатели и хората, които да го оценят и като научен работник“, отбеляза директорът на фонда за литературно наследство в НЛМ.

Пенчева изтъкна, че преоценки на творчеството и жизнения път на Алеко никой досега не си е позволявал да прави. По думите й той е оценен адекватно и именно по тази причина е може би най-обичаният български писател.

„Самият факт, че първият музей в България, който е създаден – в Свищов, е „Алеко Константинов“, това говори много за почитането на паметта му. Едва няколко месеца по-късно се създава и музея на Иван Вазов тук в София. За малко в София да има също музей на Алеко Константинов. След неговото убийство неговата леля Анастасия прибира архива му – малкото вещи, които той е притежавал. Нейният внук Величко Марков продължава с годините да се грижи за това малко наследство. През 80-те години Величко Марков иска да създаде музей на Алеко в къщата на Анастасия, но отговорните фактори решават, че след като Алеко не е живял в тази къща, не би следвало там да бъде създаден музей“, разказа още тя. /БГНЕС