Румен Драганов: Къмпинг туризмът подобрява местната икономика и създава нови работни места

Нямаме политика за развиване на къмпингуването с цел създаване на работни места и подобряване на местните икономики.

В сегашното законодателство къмпингуването е уредено доста вяло и архаично. Няма единна дефиниция какво е диво и свободно къмпингуване

Това каза в интервю за БГНЕС Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ).

„Няма някаква единна дефиниция по отношение на това какво е диво и свободно къмпингуване. Но това, което виждаме, че общо взето средно се изнася от тези, които коментират въпроса, това е тогава, когато хората безразборно се стануват в природата, било то по морето, специално когато става въпрос за дюни, в различни горски местности, и когато този начин на стануване оставя след себе си отпадъци, които замърсяват околната среда“, подчерта Драганов.

Директорът на Института за анализи в туризма отбеляза, че ако сравним къмпингуването в България с хилядите къмпинги, които има в съседните страни, визирайки Гърция, Италия и Франция, която е на първо място по брой на къмпинги и места за къмпингуване, и ползите, които обществото има от къмпингите, разликата е много голяма. Той посочи, че се търси решение на проблема, като обърна внимание и на последните срещи, които бяха проведени в Народното събрание от експерти, коментирайки целия този въпрос. „Но и от коментарите се вижда, че нямаме познание по отношение на темата и не сме готови да стигнем до консенсусно виждане и решение по въпроса за къмпингуването“, смята Драганов, според когото това се дължи на липсата на четене.

Директорът на Института за анализи в туризма обясни, че в годините на социализма държавата е направила стотици къмпинги, които са били оборудвани сравнително много добре, с добър ред и организация. „Впоследствие една голяма част от тях бяха приватизирани, застроени и разпродадени, и изчезнаха от картата на България“, добави той.

Драганов допълни, че в последните години се вижда известна степен на възобновяване на къмпингуването, главно по отношение на карнаванинга и караванния туризъм, което в някои случаи взема стотици хиляди евро за придобиването на такова имущество, неговото поставяне и съответно многогодишни договори за стоянката, ако става въпрос за Черноморието, или придвижването до където и да е в страната.

По отношение на това какви трябва да бъдат изискванията към къмпинг мястото, той допълни, че е важна квадратурата, което означава, че трябва да има достатъчно място за разгъването на палатка, или съответно на друго съоръжение, за паркиране на автомобил, за място за социализация, за отделяне на отделните пространства, за снабдяване с газ, електричество, вода, пречиствателна инсталация, механизми, които са свързани със самите караванинги и тяхната поддръжка, и всичките общи помещения, които са ресторанти, бани, тоалетни и как те могат да бъдат разгърнати.

Драганов открои като важно и: „Колко свободно могат да бъдат разгънати, и колко свободно може да бъде това като свобода, и колко разрешителният решим може да бъде опростен и достъпен за хората, включително разполагането на каравани в определени зони, определени от общината, които да бъдат на принципа на синята и зелената зона в градовете, т.е. пускате SMS-и, заплащате, независимо от собствеността – дали тя е държавна, дали тя е общинска, дали е частна държавна, частна общинска, или публична собственост.“

На въпроса къде българите най-много предпочитат да къмпингуват в страната, директорът на Института за анализи в туризма отговори „там, където им видят очите, което създава големи неприятности“.

Според него най-важното е невиждането на огромната полза от къмпингуването и караванинга, посочвайки, че Гърция, РСМ и Румъния имат доста по-добри примери от това, което имаме в България. „Имаме нови и съвременни форми като глемпингите, които са различни форми на постройки от пещери, бъчви и най-различни други форми. Имаме различни конструкции от рода на шатри, в някои случаи се прави иглу, юрта. Има най-различни примери“, коментира Драганов, като уточни, че като цяло къмпингуването поскъпва.

Той отбеляза, че случаите, в които конструкцията придобива формата на юрта, изключително силно се развиват особено във Великобритания, Франция и целия западен свят, а пък ние като българи много добре знаем какво е юрта от прабългарите.

На въпроса какви са положителните страни от къмпингуването и кои са отрицателните, директорът на Института за анализи в туризма заяви, че това е един екологичен вид туризъм, който ако е организиран добре и така, че по никакъв начин да не уврежда природата, а да свързва човека с нея, е полезен както за здравето, така и за самата природа, тъй като тук става въпрос и за съхранение на природата там, където трябва при разположението на тези къмпинги. „А вредата е тогава, когато действително имаме безразборно използване на тези площи и унищожаване на природата, особено когато става въпрос за дюни и различни други малки горички край Черноморието, или където и да било, или в националните паркове, какъвто е случаят с Пирин. Да, тогава имаме щета върху природата и затова трябва да бъде законодателно уреден този въпрос“, категоричен е той.

Драганов е на мнение, че трябва да се оформят текстове към Закона за туризма, отделно към Закона за териториално и селищно устройство, Закона за Черноморското крайбрежие, които да уреждат въпроса с къмпингуването и стануването. „В случай на бедствие хората трябва да се спасяват и открай време те се спасяват чрез природата, но все пак някакъв ред трябва да бъде уреден. И оттам нататък да се изчетат нормативите, които са приети в страните от Европейския съюз, и затова давам пример със съседна Гърция или Франция и да може да се съобразим с нормативите, които те са създали, тъй като много важна е площта, която се заделя за всяко едно средство като квадратура“, каза още той и добави, че това във всички случаи ще подобри финансовото състояние на общините, финансовото състояние на хората от различни населени места, които се занимават с тази дейност, и най-важното – ще създаде отлично впечатление за хората, които са влюбени в този начин на пътуване.

Драганов заключи, че това са хора, различни от тези, за които казваме, че отиват в Гърция, Турция или в Италия, защото това е различен вид туризъм, който има своите специфики, и ние трябва да го насърчаваме. /БГНЕС