„Няма някаква единна дефиниция по отношение на това какво е диво и свободно къмпингуване. Но това, което виждаме, че общо взето средно се изнася от тези, които коментират въпроса, това е тогава, когато хората безразборно се стануват в природата, било то по морето, специално когато става въпрос за дюни, в различни горски местности, и когато този начин на стануване оставя след себе си отпадъци, които замърсяват околната среда“, подчерта Драганов.
Директорът на Института за анализи в туризма отбеляза, че ако сравним къмпингуването в България с хилядите къмпинги, които има в съседните страни, визирайки Гърция, Италия и Франция, която е на първо място по брой на къмпинги и места за къмпингуване, и ползите, които обществото има от къмпингите, разликата е много голяма. Той посочи, че се търси решение на проблема, като обърна внимание и на последните срещи, които бяха проведени в Народното събрание от експерти, коментирайки целия този въпрос. „Но и от коментарите се вижда, че нямаме познание по отношение на темата и не сме готови да стигнем до консенсусно виждане и решение по въпроса за къмпингуването“, смята Драганов, според когото това се дължи на липсата на четене.
Директорът на Института за анализи в туризма обясни, че в годините на социализма държавата е направила стотици къмпинги, които са били оборудвани сравнително много добре, с добър ред и организация. „Впоследствие една голяма част от тях бяха приватизирани, застроени и разпродадени, и изчезнаха от картата на България“, добави той.
Драганов допълни, че в последните години се вижда известна степен на възобновяване на къмпингуването, главно по отношение на карнаванинга и караванния туризъм, което в някои случаи взема стотици хиляди евро за придобиването на такова имущество, неговото поставяне и съответно многогодишни договори за стоянката, ако става въпрос за Черноморието, или придвижването до където и да е в страната.
По отношение на това какви трябва да бъдат изискванията към къмпинг мястото, той допълни, че е важна квадратурата, което означава, че трябва да има достатъчно място за разгъването на палатка, или съответно на друго съоръжение, за паркиране на автомобил, за място за социализация, за отделяне на отделните пространства, за снабдяване с газ, електричество, вода, пречиствателна инсталация, механизми, които са свързани със самите караванинги и тяхната поддръжка, и всичките общи помещения, които са ресторанти, бани, тоалетни и как те могат да бъдат разгърнати.
Драганов открои като важно и: „Колко свободно могат да бъдат разгънати, и колко свободно може да бъде това като свобода, и колко разрешителният решим може да бъде опростен и достъпен за хората, включително разполагането на каравани в определени зони, определени от общината, които да бъдат на принципа на синята и зелената зона в градовете, т.е. пускате SMS-и, заплащате, независимо от собствеността – дали тя е държавна, дали тя е общинска, дали е частна държавна, частна общинска, или публична собственост.“