Румен Иванов: Забравените българи в Егейска Македония

„Славофонното“ население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики. Това доказва ученият Румен Иванов в книгата си „Невидимите българи в Южна Македония“, предаде репортер на БГНЕС.

В повод за написването на тази книга, по думите на автора, се превръща сключеното на 17 юни 2017 г. в село Нивици (Псарадес), Преспанско, споразумение между Гърция и Република Македония, по силата, на което последната бе преименувана на Република Северна Македония, в разрез, може да се каже, с българските национални интереси и изцяло в угода на гръцкия шовинизъм и аспирации към български земи на Балканите. Тогава, нито една българска медия, български политик, учен или общественик, с изключение може би само на проф. Пламен Павлов, не реагираха на този опит за пренаписване на историята и за преразпределяне на историческите сфери на Балканите. Не бяха зададени резонните въпроси, след като има Северна Македония, коя е Южната, има ли българи там, каква е тяхната съдба, защо за официална България не може да има хора от български произход родени на територията на Гърция, какво е актуалното положение на нашите сънародници там и т.н. Нещо повече, Преспанското споразумение, се прие от повечето българи с пълно бездушие, като нещо, което не ни касае пряко като нация и държава, и което е много далеч от нашето житие и битие.

Ето защо, виждайки всичко това, Румен Иванов се заема с написването на този труд, като продължение на излязлата от печат в началото на 2020 г. негова книга под заглавието „Забравените наши сънародници в Егейска Македония“. Целта на автора е да се осветли въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Южна Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX и началото на XX в. до наши дни с оглед на българския национален интерес.

Дотогава, историята на областта и българо-гръцките отношения бяха представени пред българския читател в поредица от книги на известния от близкото минало наш историк Георги Даскалов: „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“, „Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946“, „Гърция и македонския въпрос (1950 – 2000 г.)“ и особено разтърсващата книга, изпълнена с конкретни съдби и постъпки на прокудени от България наши сънародници поради властващата идеологическа схоластика и заслепеност „Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София“. Въпреки изчерпателността и подробността на изброените произведения, със сигурност има още много неща, които могат да се кажат по темата.

Новата книга на Румен Иванов, посветена на българското население в Егейска Македония е логично продължение на усилията на автора за изясняване в максимална степен и осмисляне на миналото и настоящето на една немалка част от нашия народ – на стотици хиляди хора с български корен, които като че ли остават „невидими“ за нас. И това е така, независимо от сериозното присъствие на дейци от тяхната среда в националната ни история и култура от векове... Нещо повече, българите – бежанци от Егейска Македония, играят съществена роля в новата ни история на национално и регионално равнище, за което има много, и много примери.

Румен Иванов

Хронологически в изследването е акцентирано на периода от последните десетилетия на османското владичество в Македония до съвременната епоха. Водещ в него е етно-демографският подход, към който авторът има подчертан афинитет. Въз основа на разнообразни исторически извори от домашен и чужд произход, сред които се открояват многобройните статистически сведения, Румен Иванов аргументира основната си теза – че т. нар. „славофонно“ население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики.

В книгата се разобличават гръцките фалшификации по въпроса, разглеждат се различни аспекти от съвременното положение на нашите сънародници в Егейска (Южна) Македония, за първи път в българска публикация е приложен актуален списък на селищата в Егейска (Южна) Македония, където в наши дни продължава да има българи, с оценка на дела им спрямо общия брой жители на всяко едно от тях. Направен е опит да се преодолеят обичайните предразсъдъци от миналото, що се отнася до т.нар. патриаршисти и в други конкретни случаи – случаи, които обаче се отнасят до конкретни региони и десетки селища. Така или иначе, настоящият труд не само е източник на обективно познание, но би трябвало най-малкото да даде подтик за нови изследвания и дискусии по темата.

В своята книга авторът се е постарал да даде отговор на много въпроси, включително и на такива, които дори не се поставят! Не се поставят, защото съвременното ни общество и неговите елити са „развили“ у себе си повече от спорни качества. Едно от тях е т.нар. политическа коректност, включително към нашите съседи, а и към „големите“ играчи в европейската и световната политика. В този смисъл изследването е и своеобразен призив към българската държава, а и към българското общество като цяло, за излизане от състоянието на нихилистичен унес, което като че ли нито равноправното членство на страната ни в Обединена Европа, нито нарасналото самочувствие (в последно време) на българския държавно-политически елит, не могат да нарушат. /БГНЕС