„България трябва да бъде единна със Запада в тази сложна геополитическа ситуация. Няма тенденция Западът да ни напада и да воюва с нас, докато има такава опасност от Русия, която години наред показва една ревнивост към нас, че сме им изневерили, че ние сме колонии на Запада. За съжаление, Москва ни държи за гърлото с много високи мита на нашите стоки и с петрола и природния газ“, каза той.
Според него България не трябва да бъде „верноподанна към НАТО“, но в същото време трябва да покаже зрялост в създалата се криза, когато сме изправени пред световен конфликт.
„В тази ситуация трябва да се избере по-малкото зло. Западът не е съвършен и има много недостатъци, няма идеално общество. Да, ние трябва да сме критични към него от демократична гледна точка, а не от тоталитарна, каквато е критиката резултат от хибридната война на Путин. Той направи тази война много успешна и проби. Всички недостатъци на Запада вече са достояние до всички хора по света, които четат, но нямат политическо самообразование, които лесно се подават на внушение и имат лош бит. Такива хора има и в България. Те не са успели в своите професии, загубили са своето самоуважение и мразят заможните хора“, заяви Леонидов.
За него в този момент е важно спечелването на всеки един човек.
„Борбата за всяка душа е изключителна и това, което правим в момента сигурно е пропаганда. Да, правя пропаганда и искам всяка душа, която се колебае, да мине към онова към, което се стремят всички народи. Не се стремят може би кубинци, корейци и руснаци“, каза писателят.
Той подчерта, че в тази борба трябва да сме наясно кой ни е приятел и кой ни е враг.
„Не само, че формално сме врагове на Русия и с основание, защото участваме в НАТО и ЕС, които блокират Русия. Не е лошо, че сме обявени за врагове. Лошото е, че нашата позиция наподобява тази на щрауса. Заровили сме си главата, за да не кажем нещо“, заяви Леонидов.
Писателят оценява като много негативно омразата към Запада, на която сме свидетели у нас.
„По-тревожното е друго, че нашето общество ужасно озлобя срещу Америка и Запада. Шокиран съм. 30 години не стигат. 45 години стигаха да бъдем затворени, да нямаме никакви права, да не можем да пътуваме, да живеем в един казармен ред, където ти дават сутрин, обед и вечер да ядеш и да спиш, но за сметка на това нито четеш книгите, които искаш, нито гледаш филмите, които искаш. Изглежда това работи още. И как работи. Работи със старци като мен, които помнят това и съжаляват, че е загубено и го предават на своите деца, а те на своите. Всичките ни деца са на Запад, но огромно част от моето поколение хленчи какво беше едно време – по два пъти ходихме на море и т.н.. Това е обществена незрялост, да не кажа инфантилност. Не може на черното да казваш бяло“, категоричен е Леонидов.