Русия се стреми да задълбочи разделението на Балканите

„Русия се опитва да забави евроатлантическата интеграция на Балканите. За да задълбочи разделенията сред населението, тя използва вече съществуващи проблеми", заявява Тихомира Дончева - автор на публикацията "Изследване на руското присъствие в медиите на Западните Балкани". Статията е част от изследване, озаглавено "Руски отпечатъци в информацията, засягаща Западните Балкани“, публикувана през април от Центъра за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации (STRATCOMCOE).

Дончева е независима българска журналистка, която в своите изследвания, проведени през 2018 г. и през първата половина на 2019 г., доказа, че медиите от Западните Балкани преповтарят наратив за Европейския съюз и Северноатлантическия алианс, идентичен с този на Sputnik Serbia - част от руската информационна агенция Sputnik със седалище в Москва, чийто основател е държавната медийна група "Русия днес". Става въпрос за приемник на агенция РИА Новости и радио „Гласът на Русия“.

Тихомира Дончева посочва, че подобни публикации допринасят за засилването на поляризацията сред гражданите.

„Това засяга директно хората на терен. В държави, където живее сръбско население, подобно съдържание е много популярно“, смята Дончева. В тях фокусът е върху това сърбите да бъдат представяни като жертва, публикувайки материали за случващото се с тях, като същевременно се подчертава подкрепата на Русия.

"В подобни материали всички останали са представени като противници на Сърбия, включително Западът, който подкрепя всички останали срещу Сърбия", заяви Дончева пред "Гласът на Америка".

Журналистката посочва, че изследването е започнало с два наратива, представени в репортаж на Sputnik Srbija и свързани с Европейския съюз и НАТО.

„Забелязахме, че местните медии публикуват по темата НАТО предимно текстове, в които се акцентира върху слабостите и дезорганизацията на Алианса. Освен това се подчертава, че НАТО не означава добро за Балканите. В голяма част от съдържанието присъстват материали за бомбардировките над Сърбия, което донякъде е разбираемо“ смята Дончева. Отбелязани са и редица статии за Европейския съюз в контекста на исканията на ЕС към страните от Западните Балкани, представени като вид условия. Това предизвиква определени емоции у гражданите на региона. Подобни материали „удрят“ върху, чувствителни за хората теми и тогава подобен наратив се разпространява в широки граници, обяснява българската журналистка.

Защо Русия има потенциала да разпространява своя наратив сред държавите от Западните Балкани?

Според Дончева, медиите в Западните Балкани и журналистите, които работят в тях, са много уязвими. И Русия може да използва тези уязвимости по много прост начин. Причината за всичко това е лошото положение на журналистите в региона. Те са зле платени, работят при трудни условия, и са претрупани с работа. Друга причина може да бъде недостатъчния опит на журналистите, които не проверяват историите достатъчно задълбочено. Разчита се на получаването на новините и публикуването им.

Други причини може да се открият в безплатното и свободно разпространение на съдържанието на Sputnik Сърбия - медия, която е финансирана от руското правителство и е много привлекателна. Тя не разчита толкова на теории на конспирацията, както например медия от подобен тип в Латвия. Важно е съдържанието на новината, което е безплатно, да бъде приемливо. Не сте длъжни да цитирате Sputnik Сърбия като източник - можете просто да го публикувате / препечатате.

Редакторите и журналистите от медиите от Западните Балкани, споделят, че много граждани наистина обичат Русия и президента Владимир Путин

„Хората дори се шегуват, че ако сложите Путин на първите страници на вестниците в Сърбия, те ще се продадат“, разказва Дончева.

Съдържанието на публикации на Би Би Си изглеждат твърде сложни за възприемане от публиката в Западните Балкани, докато статиите на Sputnik са лесни за възприемане.

Изследването не е успяло да установи механизма, по който функционира тази зависимост. Проучени са бизнес връзките и рекламата, за да се установи дали има връзка между медиите в Западните Балкани и Русия, откъде идва финансирането и дали има някакво влияние. Досега няма доказателства за това, признава Дончева.

„Става въпрос за един вид черна дупка“, казва тя.

Онова, което е доказано, е повторението на един и същ наратив, при това не само в Sputnik Сърбия, но и в други медии. Въпреки че не посочват, че автор на даден материал е журналист от Sputnik Сърбия, влиянието се упражнява чрез препечатване или повторно публикуване на текстове и статии от там.

На въпрос дали ползването на материали на Sputnik Сърбия е организирано от някакъв властови център, Тихомира Дончева споделя, че изследването не е установило такова нещо. По-скоро се преценява дали дадена статия на Sputnik ще бъде интересна за местното население, след което тя се препечатва.

„Не успяхме да дефинираме напълно точните критерии за оформяне на съдържанието на Sputnik Сърбия“, каза журналистката.

Определени публикации не биха могли да се нарекат пропаганда, поради което в изследването е използван терминът „наратив“. Той дава възможност една история да бъде представена по начин, който да е интересен за читателя и да повлияе на отношението и поведението му. И тук не става въпрос за краткосрочен проект за оказване на влияние или влияние – той има дългосрочен характер.

Проучванията засягат периода от 2018 и първата половина на 2019 г., но подобни публикации продължават с години.

„Можем да си припомним през 2017 г. приблизителното съотношение на черногорските граждани за и против членството в НАТО. Съдържанието, на материали, за които говорим, повлия на увеличаването на процента на гражданите, които са против членството в НАТО. Наративът в тях засегна теми, от които се интересуваше местното население“, обясни Дончева.

Част от местните медии, които често копират Sputnik Сърбия, винаги цитират източника, докато има други, които не го правят. Вероятно това се дължи на редакционната политика в тях, смята българската журналистка. Освен това статии с подобно или идентично съдържание се публикуват от Sputnik Serbia и ТАНЮГ. Така много медии заявяват, че са взеи материала от ТАНЮГ, докато Sputnik Сърбия, от друга страна, ще представи подобна статия като своя.

Дончева заявява, че ТАНЮГ попада в сивата зона на проведеното изследване.

„Не успяхме да определим изцяло ролята на тази агенция. Голям брой местни медии копират материал от ТАНЮГ, който преди това е бил публикуван от Sputnik Сърбия“, казва тя.

Връзката изглежда приблизително по този начин: Sputnik публикува статия, без да посочва източника, от което може да се заключи, че той е носител на авторските права, или се посочва името на автора. Местните медии публикуват същия текст и цитират ТАНЮГ като източник, което е разбираемо, защото става въпрос за информационна агенция. Това е често срещано във всички страни, не само в Западните Балкани.

Проучването не е успяло да установи вида собственост на медиите, които препечатват статии от Sputnik Сърбия – те се излъчват както от частни, така и от свързани с властите медии. Това се отнася изключително за Сърбия и част от медиите на нейна територия.

За да се противодейства на този подход, трябва да се направят много неща, смята Дончева.

На първо място трябва да се установи, какви материали иска да чете населението на Западните Балкани. Откъде пората черпят най-много информация - телевизия, вестници, интернет или социални мрежи? Кой носител ще ги привлече най-много? Едва когато това стане ясно, тогава можем да се разсъждава относно алтернативата на проруския наратив.

Дончева е категорична, че на Русия трябва да се противодейства и да се избере дългосрочен подход, като се представи алтернатива за гражданите на Западните Балкани, като им се покаже какво могат да направят Европейският съюз и НАТО. И в този контекст да им бъде предложено съдържание, което те могат да четат. /БГНЕС