"Стереофотографията е специфичен експеримент за орбиталния апарат. Тя има голямо практическо значение. В бъдеще се предвижда научното използване на стереокарта, която ще ни позволи да анализираме лунните структури и техния произход. Второ, това обезпечава данни за автономна навигация на бъдещи пилотирани и автоматични мисии до Луната“, каза Петрукович.
По-рано свръхточни „плоски“ карти на отделни участъци от лунната повърхност с разделителна способност 0,5 метра на пиксел създаде американския апарат Lunar Reconnaissance Orbiter. Независимо от това, руската карта ще има редица предимства, свързани например с факта, че едновременно с изображенията на повърхността ще се определи височината на релефа, което ще осигури по-голяма достоверност.
Освен това, както обясни Петрукович, въпреки че американската страна с готовност споделя своите снимки, за да се гарантира надеждността на руската пилотирана мисия до Луната, е необходима собствена карта с висока точност.
Пълна карта на Луната се планира да бъде заснета през първата година от полета на станцията от ниска кръгова орбита, което изисква периодично коригиране. По-нататък, „Луна-26“ ще бъде прехвърлена на елиптична орбита, която ще бъде устойчива през следващите 30 години и ще позволи провеждането на различни изследвания на спътника на Земята.
Общо се планира да се получават до 40 GB данни дневно. Изстрелването на орбитaлния апарат „Луна-26“ е планирано за 2024 година. / БГНЕС