Зловредното руско влияние в Сърбия, Черна гора и БиХ

Основните цели на Русия по отношение на Западните Балкани са три. На първо място, Кремъл се стреми да представи статута си на велика сила в световен мащаб. Второ, той се стреми да възпрепятства евроатлантическата интеграция на региона, като се застъпва срещу интеграцията в НАТО и ЕС и като повишава нестабилността. Трето, Кремъл използва Балканите, особено въпроса за Косово, като аргумент за външнополитическия си дневен ред в други области, особено когато става въпрос за защита на възприеманото от Русия господство над близките му държави.

Вместо да изгради устойчиви, всеобхватни и значими отношения със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, Русия вместо това прилага опортюнистичен подход, зависещ от разпокъсани входни точки за влияние във всяка страна. Кремъл демонстрира умерени амбиции за изграждане на положителни отношения с трите държави, което се отразява и на инструментите, които използва за влияние в региона. Москва поддържа контакти и влияе чрез широк кръг от отделни политици, православната църква, медиите и зловредни прокси групировки, като се възползва от енергийните връзки, както и от местните напрежения и исторически спомени. Москва прилага този подход целенасочено и той се оказва сравнително успешен.

На политическо ниво влиянието на Русия се разпростира най-вече върху (про)сръбски политици, които често използват подобни разкази и разчитат на Русия като външен поддръжник за популяризиране на собствените си идеи. По-специално, нейната позиция по отношение на Косово, руската подкрепа за лидера на Република Сръбска Милорад Додик и връзките ѝ с православната църква остават важни отправни точки за политическото влияние на Русия в региона като цяло. От трите държави входните точки за руско влияние са най-широко разпространени в Сърбия, следвана от Босна и Херцеговина.

В икономическо отношение влиянието на Русия значително превъзхожда това на ЕС, особено по отношение на търговията. Широкообхватното влияние на Русия в енергийните сектори на Босна и Херцеговина и Сърбия обаче дава значителни политически възможности за влияние, дори ако инвестициите ѝ често се оказват неизгодни във финансово отношение.

Що се отнася до сектора на отбраната, Русия се стреми да поддържа военното си сътрудничество с основния си партньор Сърбия, като същевременно подкрепя милитаризацията на Република Сръбска. Белград е доволен от сегашната степен на сътрудничество с Москва, но се стреми да избегне превръщането ѝ в опора на Русия на Балканите. В действителност Москва е само един от многобройните участници в сигурността на Балканите, засенчена от НАТО и предизвикана от Китай.

Представяйки се за партньор на Сърбия и по-специално на Република Сръбска, Русия също така прибягва до зловредни инструменти, които често са се оказвали ефективни при формирането на политическата среда в Западните Балкани. Тъй като не разполага с военно присъствие в региона, Русия подкрепя крайно десни националистически фигури и организации, които по принцип приличат повече на организирани престъпни групи, отколкото на паравоенни организации, за да постигне целта си за дестабилизация чрез разпалване на поляризация и антизападни настроения.

Кремъл е може би най-успешен в областта на медиите и дезинформацията. Руската пропаганда прониква в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина чрез финансирани от Русия портали, местни медии и социални мрежи. Руската дезинформация и разкази са проникнали в региона до такава степен, че значителна част от обществото има положителен образ на Русия и нейното политическо ръководство.

Във всички тези области руската инвазия в Украйна повлия умерено, но не промени изцяло подхода на Русия към Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Въпреки че инвазията доведе до по-остри разделителни линии между Русия и Запада и до намаляване на руския финансов и дипломатически капацитет, наблюдаваме приемственост по отношение на руските стратегии и цели. Източниците на влияние на Русия в трите държави са умерено натоварени, наред с други причини, в резултат на първите стъпки на Босна и Херцеговина и Сърбия за диверсификация на енергийните източници и западния натиск за намаляване на политическите им връзки и връзките в областта на сигурността с Руската федерация. /БГНЕС

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Доклад на института Клингендаел - Мозъчен тръст и академия по международни отношения