Руслан Иванов: Съединението ни учи, че единни можем да постигнем нещо

От Съединението можем да си вземем поука, че когато сме единни можем да постигнем нещо. Това каза пред БГНЕС д-р Руслан Иванов, главен архивист в отдел “Български исторически архив” на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ).

„При Съединението съседните балкански страни са срещу нас, те се страхуват от създаването на една голяма българска държава. Великите сили по-късно те също си имат своите противоречия - едни ни подкрепят, други не. Но една самостоятелна акция, изцяло българска, подкрепена от целия български народ, води до този успех. Нарушаваме един международен договор с този акт, по-късно Великите сили приемат това нарушение на договора“, разказа той.

Специалистът отбеляза, че това е значима дата за българската история, защото това е самостоятелна акция на българите, първата стъпка към националното обединение на българите след разпокъсването на териториите населени с българи, според решенията на Берлинския конгрес.

„Тоест с акта на Съединението Княжество България почти два пъти увеличава своята територия. Създават се предпоставки Княжество България да се превърне в една значима сила на Балканите, с една силна и модерна армия, което се вижда и от изхода на Сръбско-българската война. Също така се създават предпоставки за културен, икономически подем“, посочи Руслан Иванов.

„Съединението – събития и личности” е заглавието на изложбата, с която Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ отбелязва 135 години от едно от най-значимите събития в новата българска история. В изложбата са представени документи и фотографии от Българския исторически архив на Националната библиотека.

"В осем витрини ние сме подбрали документи оригинални и фотографии, които проследяват в хронологичен ред събитията от Берлинския конгрес до Сръбско-българската война", обясни Руслан Иванов. Според него тук интерес за посетителите може би ще бъде Манифестът, с който княз Александър I Батенберг обявява Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

„Любопитни документи са Програма и Устав на Българския таен централен революционен комитет, който подготвя и организира самата акция по Съединението. Имаме писма от Захари Стоянов до Димитър Петков, то е любопитно с това, което казва в писмото, че това е един преврат, който е осъществен без да се пролее нито една капка кръв, без да се каже нито една неприлична дума между победители и победени“, посочи главният архивист от Българския исторически архив.

Акцент в изложбата са и фотографиите на Алеко Богориди – главен управител на Източна Румелия (1879 – 1884), Гаврил Кръстевич – главен управител на Източна Румелия (1884 – 1885), Продан Тишков, Недялка Шилева – жената, която изработва революционното знаме, използвано при обявяването на Съединението, генерал Данаил Николаев, княз Александър I Батенберг.

Изложбата може да бъде разгледана в Централното фоайе на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" до 23 септември. /БГНЕС