„Първите избори в България се случват в 1879 г. и са организирани от руската окупационна администрация. Организирани по един „приказ“, наричано по руски, на княз Дондуков за свикване на Учредително народно събрание, което да устрои живота в бъдещото княжество. Не казвам да изготви конституция, тъй като плановете на руската администрация първоначално са това да бъде органически устав, което да подчертае васалния статут на България по отношение на Османската империя. С този документ са свикват избори за Учредително събрание, където депутатите се разделят на три категории: най-много са депутатите по право – губернатори, вицегубернатори, председатели на окръжни съдилища и представители на религиозните общности; втора по големина е групата на избрани от населението депутати; трета е личната квота на руския императорски комисар Княз Дондуков“, обясни историкът.
Той подчерта, че реално избори тогава се провеждат единствено за 94-те народни представители в Учредителното събрание, избрани от населението.
„Тогава все още няма оформени партии. Двете основни партии се оформят в хода на дебатите в Учредителното събрание, но не и в предизборната борба. Всъщност имаме състезание на личности“, припомни доц. Груев.
Тогава кандидатите нямат почти никакви възможност за провеждане на предизборна кампания, каквато я разбираме сега, а единствената възможност за агитация са директните срещи на кандидатите със селяните, които са представлявали над 90 на 100 от населението на България, стана ясно от думите на историка.
Той сподели и друг интересен момент от историята ни – българите понякога са гласували и по цял месец.
„Това са последните два парламента преди 1944 г., 24-то и 25-то Народно събрание. Там изборите се правят по области. Например – Бургаско и Варненско едната неделя, след това други области другата неделя, и така докато се извъртят всички в цялата страна. Този дълъг изборен процес отваря широко вратите за всякакви манипулации“, подчерта директорът на архивите.