Чува от приятеля си Луи Буйе историята на бедно момиче, което се самоубива заради отчаянието, в което изпада, причинено от неуспешните любовни връзки с други мъже в тайна от съпруга й, както и заради огромните дългове, натрупани поради постоянната нужда от нови дрехи и бижута.
Това момиче е Делфин Кутюрие, съпруга на обикновения селски лекар Еужен Деламар. Именно с него Флобер ще копира точно образа на съпруга на главната героиня Шарл Бовари - също лекар от френската провинция и вдовец, който се жени повторно за младо момиче. Делфин става мадам Деламар, когато е само на 17 години. Тя се самоубива на 27-годишна възраст. В продължение на десет години тя изпитва носталгия по дома си и самота заради работата на съпруга си, опитвайки се да пребори скуката по различни начини: ходене по балове, срещи с други мъже, постоянни поръчки на модни дрехи. Но страничните дела не ѝ носят щастие, а освен това тя натрупва огромни дългове, които не може да изплати. Всичко това я довежда до мисълта да сложи край на живота си.
Може би Флобер е бил толкова ангажиран с историята и защото семейство Деламар му е било лично познато. След като проучва подробностите, той решава да напише роман за нещастна млада жена, която така и не успява да намери щастието в живота си. Флобер не си поставя за цел да създаде поучителен роман. Искал е да разкаже история, на която е бил свидетел, и да остави читателите сами да решат колко ужасни неща е извършила Ема Бовари и дали изобщо могат да бъдат наречени ужасни./БГНЕС