Въпросът за започването на преговори на РС Македония за членство в ЕС въобще не бе повдигнат по време на редовното заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС, което се проведе в Люксембург, съобщиха от МВнР за БГНЕС.
България бе представена от заместник-министърът на външните работи Васил Георгиев. Европейските външни министри обсъдиха руската военна агресия срещу Украйна с акцент върху продоволствената сигурност, отношенията на ЕС с Египет, ситуацията в региона на Африканския рог и конкретно Етиопия.
Съветът дискутира военната ситуация в Украйна и нарушените доставки на пшеница и други храни от страната, което пряко застрашава продоволствената сигурност в глобален мащаб. Върховният представител Жозеп Борел представи Плана за действие на ЕС за справяне с геополитическите последствия за трети страни от руската агресия срещу Украйна. Планът е разработен въз основа на подхода Екип Европа и отчита специфичните предизивикателства на партньорите в различни части на света. Специален акцент е поставен върху краткосрочни и дългосрочни мерки в помощ на държавите от Източното партньорство, в частност Република Молдова и Грузия, и страните от Близкия Изток и Северна Африка, които са най-силно засегнати от блокираните продоволствени доставки.
„Свидетели сме как Русия използва енергийните ресурси и хранителните доставки като оръжие, което е недопустимо. Трябва да помогнем на най-засегнатите държави и да предприемем бързи мерки за справяне с предизивикателствата“, заяви българският заместник-министър на външните работи. Той приветства приетия от ЕС на 12 май 2022 г. План за т.нар. коридори на солидарността и отбеляза готовността на България да съдейства за транспортирането на украинска пшеница по железопътната си мрежа и чрез морските си пристанища във Варна и Бургас, както и тези по река Дунав - в Русе, Лом и Видин.
Отношенията на Европейския съюз с Египет бяха също сред акцентите в дискусията на министрите. Съветът направи преглед на изпълнението на Споразумението за асоцииране и изрази задоволство от приетите на 19 юни 2022 г. Приоритети за партньорство до 2027 г., които предвиждат засилване на политическия диалог по регионални въпроси, права на човека, сътрудничество в сферата на миграцията и борбата с тероризма, продоволствената сигурност, общи действия в областта на климата и енергетиката.