„Сабах“: Сътрудничество между Гърция и Турция

Османците никога не са имали възможност да възразят срещу създаването на гръцкото кралство на полуостров Пелопонес през 1821 г. Султан Махмуд II трябваше да изпрати нота за признаване (не поздравление) на новия крал на Гърция Отон. Страните, които се бориха срещу Османската империя за независимостта на гърците - Англия, Франция и Русия, не можаха да се споразумеят за крал да бъде обявен грък, затова поставиха начело баварския принц Ото фон Вителсбах. Търсенето на гръцки крал отне почти десетилетие, а през 1832 г. съгласно Лондонската конвенция, баварецът Отон стана първият крал на Гърция. Той управлява до свалянето си от власт през 1862 година.

Вторият син на крал Лудвиг Баварски Отон се възкачи на новосъздадения гръцки престол още докато беше непълнолетен. Накратко, страната беше управлявана от Англия – в края на краищата това беше нацията, която според поета лорд Байрон, е произлязла директно от македонския народ. Британците създадоха не само Гърция, но и Египет. Османците никога не са воювали директно с Гърция. Британците и французите започнаха прокси войни, използвайки бедния млад Отон и тези, които го представляват. В последните дни на империята САЩ поеха грижата за Гърция, защото президентът Удроу Уилсън беше любител на всичко гръцко, арменско и кюрдско. Той осигури транспорт за така наречената гръцка армия, за да окупира Анадола. Младият крал Константин се е противопоставил на участие във войната. Особено силно се противеше на присъединяването към съюзниците заради германския си произход, а и той самият беше зет на Кайзера. Но амбициозният премиер Елевтериос Венизелос беше сигурен, че съюзниците ще спечелят войната и че гръцкото участие ще бъде от полза за неговата "Мегали идея" и за плановете му срещу България и Турция. Бедните ни съседи оставиха 216 000 убити в Анадола под руините на Османската империя, от която се издигна съвременна Турция. Основателите на съвременна Турция протегнаха ръка на приятелство към краля на Гърция, докато димът все още се издигаше над пепелищата в Западен Анадол. Анадолското приключение беше пряк резултат от политиката на Венизелос, а влиянието му върху гръцкия национализъм отрови вътрешната им политика, както и връзките с Турция. Отношенията между Гърция и Турция винаги са били опорочавани от фантазиите, подхранвани от наследството на „Мегали идеята“. Вместо да търси компромис и да разрешава общи проблеми, гръцката страна пропиля енергията си да пази живи онези фантазии, които бяха огласени от премиера Кириакос Мицотакис /праплеменник на Елевтериос Венизелос - бел.ред./, когато каза, че повторното отваряне на „Света София“ като джамия е голямо разочарование за Гърция. Разочарованията обикновено са резултат от мисли и очаквания, които не съответстват на реалността.

Друг пример за загуба на време и енергия от страна на Гърция са Егейските острови. Егейските острови никога не са били законна територия на Гърция. Споразуменията, които османците са принудени да приемат, докато великите сили са заети да създават Гърция, в действителност поставят османските острови под италиански протекторат. Те не са част от Лозанския договор от 1923 г., а 10 години по-късно бяха измъкнати от ръцете на Турция. По онова време Турция провежда политика на умиротворяване към Запада и загубата на островите създаде иредентизъм (въпреки че това никога не беше огласено официално). Тук трябва да се направи едно уточнение: Гърция иска да представи „Света София“ като свой национален актив, но когато османците завладяват Византийската империя и нейната столица Константинопол през 1453 г., Гърция (дори и думата!) не съществува. Напротив, османците са смятали (столицата) поне 450 години за част от своята територия. В крайна сметка двете държави са на път да седнат заедно и да обсъдят много трънливи въпроси, които изглежда пречат на по-добрите отношения между тях. Каквото и да е причинило това безпрецедентно размразяване, то трябва да послужи като отправна точка и за двете страни. /БГНЕС

----

Хакъ Оджал, „Сабах“.