Обръщението на президента Реджеп Тайип Ердоган пред 78-ата сесия на Общото събрание на ООН даде задълбочена представа за глобалните и регионалните приоритети, които ръководят турската външна политика. В епоха, белязана от ескалиращо глобално и регионално съперничество на силите, нарастваща глобална несигурност и променящ се регионален геополитически пейзаж, в който преобладават предизвикателства за сигурността, Турция е изправена пред императива да предефинира външната си политика.
След победата си на изборите през май 2023 г. президентът Ердоган пое курс на външна политика, който предлага ясни индикации за траекторията на тази нова ера. В основата на външнополитическата визия на Ердоган стои укрепването на стратегическата автономия на Турция - стремеж, съобразен с целта на голямата стратегия, известна като "Ос на Турция". Тази амбициозна цел е насочена към издигането на Турция до глобален играч в рамките на развиващата се международна система. По същество тя се стреми да превърне Турция в мощен икономически, военен и дипломатически фактор, който да я утвърди като сериозен претендент на световната арена на властта.
Президентът Ердоган трябва да постигне едновременно две ключови външнополитически цели. От една страна, той трябва да се ориентира в нюансираната дипломация, за да защити основните интереси на Турция в условията на конкурентна и агресивна геополитическа среда в регионалния контекст. От друга страна, той трябва внимателно да оценява глобалните и регионалните промени, като разработва иновативни стратегии за ефективно позициониране на Турция в този променящ се стратегически пейзаж. С навлизането на Турция във второто столетие от съществуването ѝ, постигането на тези две цели символизира нова важна стратегическа цел. То е и разклонение на съвременния стратегически дискурс за трансформиране на турската държавна идентичност през новия Век на Турция.
Тази стратегическа визия изисква от президента Ердоган да се ангажира с осъществяването на структурна трансформация в рамките на страната с изграждането на регионална и глобална роля, съответстваща на тази трансформация, през следващите пет години от неговото президентство. И както тази структурна промяна изисква ясна визия за бъдещето на Турция, разработването на последователна външна политика за формиране на нейната регионална и глобална роля е също толкова наложително.
Новата конституция и новата икономика
В контекста на историята Турция обикновено е реагирала на ключови глобални промени с всеобхватни вътрешни трансформации. Понастоящем инициативата за нова конституция се очертава като ключов начин да се даде възможност за структурна еволюция на Турция. Настоящата конституция, изготвена от военни служители след военния преврат през 1980 г., е остаряла и продължава да изостря съвременните проблеми. Предвид силното социално и политическо искане за нова конституция и прехода на Турция от парламентарна към президентска система, новата конституция се възприема като стратегическа необходимост. Президентът Ердоган разглежда новата конституция не само като средство за засилване на демокрацията, но и като визионерски документ, съответстващ на глобалните промени: Както спомена той в речта си миналата седмица, "това, от което се нуждаем, е конституционен текст, чиито формулировки, дух и обем са в съответствие с възгледите на нашата нация за света и живота, както и със стремежите и целите на нашата страна".
Успоредно с конституционните реформи повторното възприемане на ортодоксалната икономическа политика от страна на Турция се преплита с външната ѝ политика. Глобалната икономическа стагнация в света след пандемията, уязвимостта, произтичаща от конфликта в Украйна, засилената глобална икономическа и технологична конкуренция и продължаващите икономически предизвикателства пред Турция налагат формулирането на нова икономическа стратегия. Турция трябва да намали инфлационния натиск и да изгради конкурентен икономически модел, който да се интегрира в световната икономика и да увеличи обема на търговията. Тази цел налага едновременното управление на геополитическата и геоикономическата динамика, както е залегнало в Средносрочната икономическа програма, обявена наскоро от правителството.
Геополитически контекст
Новата конституция и стабилната икономика ще създадат стабилна политическа основа, която ще позволи на турската външна политика да се ангажира по-ефективно с геополитическата среда. Неотдавнашната реч на президента Ердоган пред Общото събрание на ООН подчерта дълбоката трансформация, която се развива в глобалната система.
Тази трансформация се характеризира с възобновяване на конкуренцията между великите сили, която, макар и да се откроява между САЩ и Китай, се отразява на цялата международна арена. Тя принуждава всички участници да преоценят позициите си и да се адаптират към променящите се съюзи, пример за което са развития като AUKUS (Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати), Четиристранният диалог за сигурност (QUAD), БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и коридорът Индия-Близък изток-Европа (IMEC). В този нестабилен глобален пейзаж Турция трябва да диверсифицира външната си политика извън зависимостта от геополитическото си позициониране и да включи регионалното разнообразие.
Най-важното от геополитическите предизвикателства пред Турция е нейното разположение в агресивна и конкурентна среда. Продължаващият конфликт в Украйна оказва пряко влияние върху турско-руските отношения и променя връзките на Турция с Европа, Запада и НАТО. Усилията на Европа да консолидира единството си в рамките на НАТО в отговор на руската заплаха подтикнаха към преоценка на отношенията на Турция с Европа.
Едновременно с това нестабилните ситуации в съседни държави като Сирия и Ирак принуждават Турция да даде приоритет на политиките за сигурност. И понеже Близкият изток претърпява трансформация в условията на съперничество между великите сили, Турция преразглежда отношенията си с всички регионални участници. По-специално, ускоряването на проекта "Път за развитие" от страна на Турция в отговор на инициативата на IMEC, обявена на срещата на върха на Г-20, е пример за едновременното управление на геополитическата и геоикономическата динамика.
Външната политика по своята същност е сфера на взаимно взаимодействие, а не на едностранни действия. Тя изисква стратегия на взаимоотношенията и включва множество заинтересовани страни. Обръщението на президента Ердоган на срещата на върха на ООН подчертава, че турската външна политика е на основата на холистична перспектива, подготвена за глобална ориентация, която отчита сложното взаимодействие на факторите в нашия постоянно развиващ се свят. /БГНЕС
-----------------------------------------------------------
Мурат Йешилташ - професор по международна политика в катедрата по международни отношения в Университета за социални науки в Анкара. Специализирал е в изучаването на международната сигурност, тероризма, геополитиката и турската външна политика. Йешилташ работи и като директор на отдела за външнополитически изследвания в SETA. Коментар за „Сабах“
